автор: verysmallanimal

Тъй било – Одисей се заслушал в сирените
и макар, че го вързали здраво,
и макар, че една Пенелопа
си бодяла очите с онуй ръкоделие –
неуморна, старееща бавно,
във очакване той да потропа,
не можал да потисне любовното щение.
А сърцето, доскоро кораво,
непознало любовната болка,
пак затупкало бързо под такта на песните,
пренебрегнало злато и слава
и затънал героят дълбоко
сред наслади – за кипнала кръв утешение.
Долетяла в Итака мълвата
И попарила мигом живота
На тъкачката. Тихо от мъка простенала,
угасила любовния пламък
и потънала в мрак Пенелопа...
От тогава в Итака – безчет поколения
властват други царе. И в палата
припкат весели малки циклопи.