автор: rumpel

Бели макове гледат нагоре
към изстреляни с огън стрели.
В самотата си бяла говорят
със жужащи наблизо пчели.

По поляните нежно се раждат
от камбанките бели звънци.
Бели макове бяло ухажват
полудели от песен щурци.

Бели макове - редкия пръстен,
сред червените сродни души.
Който цвете такова откъсне
черна мъка с любов ще теши.

Който цвете такова намери,
нощем ръси го звездният прах.
С бели макове сводът трепери,
че намира поличби сред тях.