Чашата със вино вече празна е
на дъното остана само пясъка.
В шампанското намираме оргазмите,
а думите - на птиците във крясъка.
Четем различни страници от книгата
„един живот завинаги" наречена,
и чакаме да падне чучулигата
на пръснато сърце сама обречена.
Когато и в кошмарите, все същите,
почувстваме на самотата тръпката,
разчитаме единствено на стъпките
да стигнат там, където няма връщане.