Свидетел случайно станах днес,
на една случка необикновена.
(На хората им прави чест
в такъв момент.) Ще съм откровена:
На една градска уличка широка
срещна се клошар със костюмар -
между тях е бездна и широка, и дълбока.
Гледката: Динозавър до комар!
" Бол разлика" ще кажете и май
изразът ви пак ще да е лек.
Но това, което трябва да се знай
е, че всеки на първо място е човек!
И тия две сродни същества
се спряха, ей тъй, да си говорят.
Единият попита за часа
и заговориха се, без да спорят.
После, по пътя си всеки продължи
все едно, че нищо не е било.
И това...... ме натъжи,
защото... Какво е станало? Какво?
Какво точно ме учудва
и сама не успях да разбера.
Явно държавата ни мудна
ме е научила така,
че за странно да намирам
човек с човека да говори.
Е, до тук бе! Протестирам!
Срещу всички етикети и окови,
които човещината ни ограничават,
а душевността ни заличават!
Защото прелестно е да,
когато живее се във свобода,
когато всички човешкото прилагат.
Ах, колко хубаво е хората да си помагат!