автор: magiq02

Смехът ти, развълнувано море-
разплиска се, като вълна гальовна...
Страхът ми се опита да умре,
пленено от думи нелюбовни.
Стаи се, като пясък уморен,
от яростна борба с вода...
Неразтворимо-фин, се утаи
на дъното на чаша...
Не пречи, ако не разбърквам,
но щом разклатя чашата ме драще.

Смехът ти звънна...
Ще разкажа, казваш,
с подробности за страстната неделя...
Недей...
И чашата се развълнува,
и ща не ща , ще трябва да отпия..
(От истината няма да се скрия),
и ще остърже гърлото ми пясъка...
Не болка... Само неприятно...