автор: borrco

Загубил светлината на очите,
живеел в своя тъмен свят
нещастник сляп,
заключен сам
на мрака зад вратите.
За пример бил,
не падал духом,
а бродел смело сред гората
и на цветята аромата
чувствал в своите гърди.
Нежен шепот на листата
с думи благи галел винаги
слуха му.
А духа му
бодър бликал като ручей
сред поляните в тревата.
И докосвал стръкове приседнал,
сливал се, изчезвал
в своите мечти.
А очи отваряла душата
за историите чудни -
залези, море, звезди,
нежност, топлина
и красивата луна,
и за още много чудеса
от света около него.
Той мечтаел жадно,
търсел в мислите си
красотата.
Борели се сетивата
за представата богата
на видението живо -
към небето да погледа
галещите слънчеви лъчи,
диво като птица да лети
в бели облаци памук
и дъгата да прегърне
със прегръдка всеотдайна,
за да може светъл звук
като арфата омайна
да отрони.
Гледал, виждал и копнял
и богато,
с повече дори от злато
бил възнаграден.
Блясък чуден във очите
от небето заблестял
и мечтите станали реалност.
Този свят красив видял
с пъстроцветните градини
и в сърцето си запял
нова песен от картини.