автор: sradev

- Здравейте блажени, каза Хаймаана на група седяща на излъскана пейка, - да е минавал оттук Паридай?
- Никой не ни дава пари, обречени сме.
- Вземете назаем.
- Имаме си дългове, един от друг сме вземали и сега очакваме да си ги върнем.
- Чакайки направете нови.
- Пейката е омагьосана - тук сме дали, тук чакаме да си вземем.
- Ами нали взаимно сте си давали, сега си вземайте.
- Нямаме какво, всичко сме закопали под дувара.
- Тогава с какво се препитавате?
- С оцеляване. Всеки си има по едно оцеляване и си го стиска.
- Само едно? А за децата помислихте ли? Съдбата дебне зад всеки ъгъл.
- Не се крием по кьошетата, седиме и гледаме пред себе си.
- Тогава съдбата ще дойде при вас.
- Както дошла, така и си отишла. Обрече ни на оцеляване. Оттогаз не ходиме и подметките са цели, обувките са цели, не му мислиме и главите са цели, не се надяваме на съдбата и надеждата ни е цяла.
- И така цели ще си изгаснете: имате едно оцеляване, пазите го да е цяло, гаснете отвсякъде и чакате децата да го наследят.
- Така е, пазиме си го, че е едничко. Децата избягаха и само то ни грее.
- Какво излезна: без децата ще оцелявате, парите сте закопали и чакате да се върнат, топлите надеждата, а сте студени... Следователно Паридай не е минавал оттук.