Душата ми е като летен дъжд,
ще те извали и ще остане чиста,
ще се залута в тъмното на ручеи от пръст,
а после ще намери свое тихо място да почива.
Душата ми е крачка върху пясък сутринта,
едно усещане на разстояние в умерено докосване,
душата ми е път по който да не виждаш че дошъл е края,
ти само трябва да я искаш, много, много да я искаш.
Душата ми е плод, преди да вкусиш сладостта със устни,
една листо което ще откъснеш денем за постеля,
душата ми е място от което е да започваш все на чисто,
и всичко дето утре можеш да мечтаеш, да поискаш.