автор: sineva

Вятърът на моята ръка
меланхолията издуха.
На въртележката му се въртя,
а щурият ми нрав
внезапно се събуди,
гердана разпиля -
нанизан със смирение -
и ми завърза огърлица,
с перли от свобода и волност.
Откраднах си мечти
за луди приключения,
боса ходя до зората,
а залезът в прозореца
ми праща три слънца.
Диви страсти в мен бушуват,
дръзки, ведри, самобитни,
като динамит се усукват,
да взривят скалата
на забраната!
Страсти, които като
жарава ме изгарят,
по звездното небе
със лунното длето,
да издълбая името ти,
обич моя!
О, повелителю на моето сърце?!
Забравих името си,
твоето да сричам и мълвя!
Звъня със ритъма си на кръвта,
на всичко което е дихание,
мирис, смях, безгрижие,
порив и копнеж, лудост,
непокорност, силни чувства,
непознат възторг...
Прегръщат ме със ласка
и на дланта ми цъфва
див трендафил,
натежал от славеи.
Ах, лудетино душа?!
Дори и не помисляй
за смирение!