Е-е-ех, Лятото,.. Лятото...
Пак е с нас
и пак в него сме ние.
Пак е красиво и пак ни изпълва с мечти.
Пак море от Любов ни залива –
звездите в очите ти са така искрящи отблизо...
И как го чакахме и искахме...
И е така синьо... синьо...
Е-е-ех, Лятото,.. Лятото...
Вечери копринени с дъх на мастика.
С шум на вълни и блясък на сребърни риби.
С лодки заспали върху хрущящите миди.
С мрежите рибарски, съхнещи на бриза.
С окадени тенекии.
С шепот, скрит в тръстиките.
Е-е-ех, Лятото,.. Лятото...
С тези стъпки по пясъка преплитащи се.
С огънят скътан потайно между скалите.
С тялото ти, горещото,
с мирис на море в косите.
С устните изпръхнали от сол и близост.
Е-е-ех, Лятото,.. Лятото...
Спомен неумиращ.
Копнеж непреминал.
И синьо... синьо...