автор: tomatroev

Само до преди десет години имахме други надежди.
Как американците ще дойдат най-после при нас. "Дженерал мотърс" ще ни построи огромни заводи, ще произвеждаме леките им коли и ще има работа за всички.
Сарафово ще стане американска военна база. Като тръгнат на тълпи из Бургас онези ми ти напети американски моряци с чисто белите си парадни униформи! Как тайно си мечтаеше всяка по-романтична българска мома да срещне такъв американски момък, който ще се влюби в нея и ще я отведе в Америка!
Другите, не толкова романтични, разбира се, си мечтаеха за американските долари. Американците още не бяха дошли, а около бъдещата база вече започнаха да никнат разни хотели и заведения със съмнителна репутация...
Майките вече се виждаха готвачки в американската база, а бащите - кой шофьор, кой - поддръжка, кой каквото може.
И каква стана тя?
Мечтаехме за Джилиан Андерсон, а получихме Света Букина!
Форд не дойде в България, но затова пък дойде Лукиянов. Невтохимът стана руски, сега си имаме "Лукойл", руски танкери прекосяват морето с руски нефт, друг огромен кораб върви обратно от Бургас за Одеса, пълен със скраб. Българите и циганите като пчелички претарашват всичко и къде каквото има желязо, от танкове до стари пружини - всичко заминава в Русия за претопяване.
Тъй като вече нямаме и завод в Кремиковци, както е тръгнало, скоро тук няма да остане и грам желязо, и току виж сме започнали да орем пак с дървени рала, не че пък някой се е засилил да оре и да сее...
Язък за английския, дето го учихме толкова години!
Руснаците, като голяма нация, си говорят само своя език. Продавачката в магазина за дрехи нищо не им разбира. "Гавари па рускки!" - казва рускинята. "Ай да ти се не види - отвръща жената - като си дошла в България, ще научиш български!"
Руснаците си имат вече дори и своя книжарница. Ние ги затваряме и правим заведения. Те пък взеха под наем едно заведение в центъра на града и направиха там голяма книжарница... Да им се чудиш на акъла!
Най-много обичат да се снимат пред Църквата. Местната църква, красива и представителна, е в центъра на града, съвсем близо до нас, от другата страна на Главната.
Семейство руснаци за застанали пред нея. Наблюдаваме ги с интерес. Те се обръщат към църквата и съсредоточено се кръстят.
Нашите не се кръстят така. Българинът, като мине покрай църква, я се прекръсти, я не... И ако го направи ще го направи набързо, небрежно, ей така в движение, без да се спре, навел глава и дори някак боязливо озъртайки се, може би робски остатък от ония времена, сакън, да не го види турчина!
И католиците не се кръстят така. Католикът смирено скръства двете си ръце на гърдите, след това се покланя ниско и стои така дълго и покорно, изправя се и тогава се кръсти един път, изпълнен със страхопочитание от Бога.
Руснакът се прекръства три пъти. Но как го прави, господи! Стои, изпънат по военно му, сякаш няма да се прекръства, а ще козирува! "Рамената назад - казваше ни едно време кап,тан Марков по военно обучение / На, сегашните млади и това не знаят, не знаят, че навремето в Гимназията имаше и военно обучение!" /, рамената назад, изпънати, гърдите отворени!"
Църквата, величествена, е точно срещу тях, но малко по-в ниското, така че руснаците са почти на една височина с нея. Русинът се кръсти... Как да го опиша това? Виждам всичко: вяра, непоколебимост, надежда, достойнство, само не и робско покорство!
Сякаш, в този миг, когато се кръсти, / прости ми боже! /, той е наравно с Него... Не страх, не боязън, не покорство, а едно огромно уважение, една огромна сила виждам в погледа му.
После руснаците се покланят. Поклонът им е лек, почни незабележим. Съвсем не като при японците, които на няколко пъти се кланят механично до земи...
Те се покланят само веднъж. После си тръгват.
А аз стоя и си мисля, и все още са пред очите ми. Понякога в дребните неща се крият големите истини. И ако искате да разберете защо руснаците са велика нация, може би трябва да видите как се кръстят.
Само не ми е ясно едно, защо аз, най-големия "Тома Неверни", трябваше да напиша това? Защо точно на мене, най-невярващия се падна този жребий да възпея символа на вярата?!
Но просто видях в това красотата и не можех да не се възхитя от вярата и достойнството на руския човек в този момент.
Неведоми са пътищата господни...
Една дребна рускиня, бабичка, всеки ден по едно и също време минава покрай нас. Рускинята мъкне винаги огромна торба покупки от близкия супермаркет, но щом наближи и стигне църквата, спира, обръща се като войник надясно, прави три прекръствания, после пак, кръгом, и продължава с покупките си надолу по улицата. българинът, ако се прекръсти, ще е ей така в движение, както казва Бай Ганьо, не че сме много набожни, ама чат пат му удряме по едно кръстене!
Веднъж, два, три пъти... минава рускинята, обаче и всеки път - едно и също. Днес ако мине три пъти по улицата, три пъти ще се спре и прекръсти пред църквата!
Веднъж я гледаме, задава се отдолу по улицата, но този път с две торби! Ха сега де! Такова нещо не се случва всеки ден. Пантата, Телефонистката, Бабичката с кантарчето, моя милост с книгите, Акордеонистът, всички стоим и най-внимателно я гледаме. Спретнахме веднага и залозите. Три към две бяха, че няма да спре този път. Аз заложих на това. Стоим и следим всяко едно нейно движение. Ето, тя доближава църквата, върви непоколебимо напред, помъкнала двете пълни торби с покупки, изравнява се с църквата и тъкмо, когато вече мислех, че ще я подмине, мамка му, мал шанс!, руската бабичка спря!
Остави торбите с покупки на земята, изправи се и: на дяяяс-но! Застана мирно и повтори абсолютно същия ритуал с кръстенето...
Аз, Пантата и Акордеонистът загубихме. Телефонистката и Бабичката с кантарчето спечелиха.
Ами това е, кой може да разбере руската душа!