автор: tomatroev

Иронизирам. Но най-добре иронизира Историята. Или, още по-общо - Природата, ако щете дори - Бог...
Ето я сега Божията ирония:

Чакахме да дойдат американците, нали? Новият ни Голям брат отвън Атлантика?
А сега, след двадесет години, е пълно с руснаци и украинци!
Аз съм живял тридесет години по тоталитарно време. Но през целият си живот не съм виждал толкова много руснаци по Черноморието, колкото за последните три месеца.
Сутрин, ако тръгнеш по Главната улица на малкия град, ще помислиш, че си в Русия. Около тебе се чува само руска реч! Вечер, пред входа на някоя нова кооперация или хотел край морето може да видиш и чуеш как пияна рускиня ругае мъжа си и го налага здравата по главата! Неповторимо изживяване!
Ние тука си ги знаем местните пияндета, но те си пият кротко в точно определени кръчми... Стават понякога вечер изпълнения, то трябва да ви кажа, че братушките са друга работа!
Първо дойде украинската мафия. Украинската мафия вкара първите контрабандни цигари през бургаския порт, построи първите големи, луксозни хотели, в градчето се появиха първите луксозни проститутки - нещо невиждано дотогава!
Украинците бяха като Невидимият на Едгар Алън По: никой нито ги вида, нито ги чу. Някакви местни хайвани, обикновени момчета от крайбрежието ги "представляваха" и "отговаряха" за хотелите. Бяха късметлии, защото с украинските мутри се случи същото, каквото и с нашите - за има няма пет години в "смутните времена" се изпозастреляха едни други и хотелите се оказаха изведнъж българска собственост!
Това беше само едно начало.
Сега край плажната ивица в някогашните вонящи стари солници и блата изникна един цял руски град: огромни бетонни постройки, сякаш всеки е искал да покаже по-голяма мощ и да надмине другия. Фирми, магазини, офиси, всичко е на руски.
"Мама - говори до мен рускинята от телефонната кабинка - здес можно купит апартамент для милион рублей!"
Казва го това, сякаш един милион рубли са хилядя лева! Пък може и така да е за тях, знам ли?!
"Марожнъй в болгарии очень хароший..." - продължава рускинята. Все едно, не са виждали сладолед през живота си...
Телефонистката до мен, обаче, се видя в чудо. "Здесь дешевле?" "Дешевле, дешевле!" - казва тя. И наистина е така. Кабинките са през БТК и всичко е супер евтино. Рускинята говори вече час, час и половина, два и накрая броячът показва 12,50лв.... "Сколька стоить?" - пита рускинята и вади пртмонето си. "Сто двадесет и пет лева!" - отговаря телефонистката. И наистина би трябвало да е толкова за този двучасов разговор... но броячът показва друго и рускинята не е вчерашна! "Здес паказъйвает другое..."
На другият ден идва мъжът на Телефонистката, слага външна антена и прекарва всички телефони през Интернет, където броячът отброява двойно по-бързо... Дешевле, а? На ви сега, руснаци, едно дешевле...
Лакмус за сбърканият ни преход се оказаха пак руснаците. След "прехода" спряхме да изучаваме руски език първо във вузовете, след това руският език отпадна и от програмите на средното училище, а накрая и от началното... Допреди две години в българските училища учеха руски език само циганчетата, вместо английски... Циганите само спечелиха от това, защото пък после, през лятото, идеално се оправяха с рускините, докато българските "гларусчета" не разбираха и бъкел от езика им... И ние сме сваляли навремето чехкини на плажа, ама сме се разбирали с тях на руски!
На плажа мангалът има още едно предимство - може да мине просто за човек с добър тен на кожата... и колкото и да ги убеждаваш, че "цигань очень пахнет!", те си ги харесват и току виждаш вечер как някакъв кирлив дребен мангал е прегърнал през кръста бяла, висока и кръшна рускиня, говори и нещо на ухото и я води към дискотеката...