 |  (малка шизофренична песничка)
Не ми предлагай този плод
на състрадание увиснал:
за мен нататък има вход
защото вече минах изхода.
Не се срамувам от света
както преди - от голотата си.
Голгота крие красота
както душата ми боята си:
и черна е, и не съвсем.
Но няма никакво значение
да сядаме и да ядем
от плодовете на смирението.
А после нещо ще ти дам
преди да литна (под налягане)
такъв съм въздух, че си знам:
ще стане скоро. Нека сядаме.
От манната две шепи скрих -
от вчера ми са. Ако искаш!
Молитва ли? На бог простих.
Амин. Благослови огризките.
По ангелски ще зашепти
нощта след думите ми пъклена.
А после ще е много тихо.
Небето ни ще бъде стъклено.
Ще червенее утринта
за помен и покой измислена
и аз ще литна над света,
а изгревът ще се разплиска
да напои оная пръст
доброто в мене приласкала.
Отдавна аз му сложих кръст
(още на изхода в началото).
Понеже време е за път
ще те помоля да си тръгваш -
по тъмно тъмните летят,
а скоро ще кърви разсъмване.
Сега две ризи имам само..
И двете май не са за вадене
Крилете ми са мит. Измама са:
не за летене, а за падане...
Публикувано от alfa_c на 30.07.2011 @ 09:35:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Разговор със себе си" | Вход | 17 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:03:45
(Профил | Изпрати бележка) | | благодаря ти, че оценяваш по подобен начин вътрешните ми противоречия |
]
Re: Разговор със себе си
от elsion (negesta@gmail.com) на 30.07.2011 @ 10:16:07
(Профил | Изпрати бележка) | много е силно... и познато, като настройка
дано някой ден успееш да излееш навън всичко |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:04:29
(Профил | Изпрати бележка) | ще има да се лее
но се чудя
ако излея всичко черно навън
какво ще остане вътре |
]
Re: Разговор със себе си
от ulianka на 30.07.2011 @ 10:28:15
(Профил | Изпрати бележка) | и за летене са, и за падане, Ел!... И вътре в душата ни е две в едно!
Смирение чета в текста... |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:05:22
(Профил | Изпрати бележка) | смирение ли, примирение ли, или умора: не знам
но май още ми е рано и за трите |
]
Re: Разговор със себе си
от anonimapokrifoff на 30.07.2011 @ 11:18:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздравления, Никой, страхотно стихотворение! |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:05:52
(Профил | Изпрати бележка) | тайно чакам да минеш и да одобриш
благодаря ти |
]
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:02:09
(Профил | Изпрати бележка) | последните бяха първи
почти винаги започвам отзад напред. |
]
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:02:57
(Профил | Изпрати бележка) | понякога
да ти кажат, че по някакъв начин си нужен
е животоспасяващо |
]
Re: Разговор със себе си
от ATOM на 30.07.2011 @ 12:20:25
(Профил | Изпрати бележка) | не всички входове май са влизане,
както не всички изходи - за излизане
ама щом има, е хубаво
пък кой където му скимне |
]
Re: Разговор със себе си
от 0805 на 30.07.2011 @ 12:25:47
(Профил | Изпрати бележка) | Познаеш ли един път изхода, превърнеш ли падането в летене, колкото и кръстове да слагаш върху му, доброто неизменно възкръсва. И достойно се справя с кръстовете си. Затова не го трупай много - на теб ще ти тежи отпосле... А двете ризи - подари ги. Истинският спомен няма материален облик.
Влязох, за да ти кажа, че стихотворението е прекрасно. И за мен това, че не го приемам само и единствено като художествено произведение, е твърде показателно, затова си позволих и горните думи. Просто исках да те прегърна. Като човек, изпял не малко подобни малки шизофренични песнички. :) |
]
Re: Разговор със себе си
от verysmallanimal на 30.07.2011 @ 12:53:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Чиста проба красота! Поздрав! |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 30.07.2011 @ 12:57:57
(Профил | Изпрати бележка) | пръкна се от не много красиви неща
поздрав и на теб |
]
Re: Разговор със себе си
от betina на 30.07.2011 @ 13:34:43
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотно!
Крилете ми са мит. Измама са:
не за летене, а за падане...
Поздрав, nikoi! |
]
Re: Разговор със себе си
от joy_angels на 30.07.2011 @ 18:59:36
(Профил | Изпрати бележка) | В такива случаи е трудно да се абстрахираш, че авторът и лирическият герой са различни лица.
Иска ми се да вярвам, че никога няма да изполваш крилете си за падане, а само срещу падане.
Страхотно стихотворение, Никой! :)))
|
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 03.08.2011 @ 10:28:47
(Профил | Изпрати бележка) | | дано да не падна: толкова съм тежка, че едва ли ще мога да се изправя |
]
Re: Разговор със себе си
от mirei на 30.07.2011 @ 21:38:22
(Профил | Изпрати бележка) | да сядаме и да ядем
от плодовете на смирението
виноги те чета, но за първи път съм толкова впечатлена от твой стих
наистина браво :) |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 03.08.2011 @ 10:29:38
(Профил | Изпрати бележка) | а аз за пръв път съм толкова шизофренична
|
]
Re: Разговор със себе си
от theheart_ofthefire на 31.07.2011 @ 09:36:13
(Профил | Изпрати бележка) | какво да ти кажа
всички думи са страшно изтъркани
ако сложа три удивителни
би било твърде банално...
а стихотворението е повече от хубаво, много повече!
за мен е любимо |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 03.08.2011 @ 10:30:10
(Профил | Изпрати бележка) | какво повече ми е нужно
благодаря |
]
Re: Разговор със себе си
от nikoi_1 на 31.07.2011 @ 15:17:58
(Профил | Изпрати бележка) | Консумацията на плода на /само-/познанието носи идеята за греховност, въпреки че хронологията на случването е преобърната, по-скоро времето няма значение-важен е контекстът. Осъзнатият грях поражда чувството за вина и желанието за изкупление, противостоящо на инстинкта за оцеляване, на насладата от живеенето. Духът срещу тялото-вътрешното раздвоение на Аз-а-портите на Ада. В колективното "хранене" на двете същности на Аз-а е скрит принципът на помирението и на подмяната на света на идолите със света на Абсолюта. Няма по-тайна вечеря от тази със себе си и по-страшна Голгота от съвестта ни. След нейния "страшен" съд ризите и крилете са само думи, а икаровското падане може да се окаже възнесение.
Благодаря ти за хубавото стихотворение и извинявай, че ти досадих с философските си разсъждения! |
Re: Разговор със себе си
от nikoi (boo@abv.bg) на 03.08.2011 @ 10:30:46
(Профил | Изпрати бележка) | няма защо да се извиняваш
интересно е
и аз благодаря |
]
Re: Разговор със себе си
от Meiia (meiia@abv.bg) на 01.08.2011 @ 11:34:38
(Профил | Изпрати бележка) | Много богато!
Ще го препрочитам..
Монолог ли е, дилаог ли, но не всеки е способен на такова себенамиране.
криле за падане- създала си друга категория криле и те не са тези на Икар. Криле на осъзнаването. |
]
Re: Разговор със себе си
от MorbidiaMorthel на 17.09.2011 @ 00:05:06
(Профил | Изпрати бележка) | Много е добро!
"Молитва ли? На бог простих.
Амин. Благослови огризките." И това ми е май любимо, както и последните два стиха. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 593
ХуЛитери: 4
Всичко: 597
Онлайн сега:
