автор: wingstofly

                              на баща ми

Най-обикновен летен ден е,
един от онези дни, в които
градът замира в мързеливата тишина
на следобедната дрямка,
някъде към 3 е,
белите облаци се разхождат
като безобидни призраци по небето,
сините сойки кацат на прозореца ми
и търсят трохи за малките си,
надолу по улицата
фермерите продават местни домати
и царевица от полетата на Колорадо,
сервитьорките отегчено бършат масите…

Най-обикновен летен ден е
и аз се люлея в стола ти,
просто искам да си поприказваме
още малко,
толкова много години оттогава,
а дъските в кухнята все още скърцат
под тежестта на стъпките ти,
спомените тракат
на старата ти пишеща машина,
понякога идваш в полунощ
и гасиш лампата ми…

Най-обикновен летен ден е,
след малко ще излезна,
ще изпия ритуалното си следобедно кафе
с някой приятел,
ще си говорим за цената на бензина
и че някога ще трябва да направим нещо безумно -
да изкачим Хималаите
или да напуснем работа
и да пропътуваме на автостоп
цялото разстояние
от Северния полюс до Аржентина,
после той ще поръча бутилка вино,
а аз ще се сетя, че закъснявам,
че трябва да сготвя вечеря,
да приспя децата….

Най-обикновен летен ден е,
точно като деня, в който си тръгна,
дори не се сбогува,
не ме изчака да те прегърна,
а още толкова много неща исках да ти кажа,
още толкова много неща искам да ти кажа
всеки един обикновен ден, като този…