автор: the_loner_wolf

Винаги съм се учудвал на влечението към вдигане на шум у българина. Дали това са остатъци от едновремешния пещерен живот, когато е било жизнено необходимо да се прогони с крясъци нападащия звяр?
Изначална потребност да привлече внимание към себе си или нуждата да отстоява възгледите си на висок глас. Към тези размисли ме подтикна бавнопреминалия лек автомобил под прозореца ми. През свалените му стъкла се изливаше тътен, който би накарал жителите на Помпей да хукнат моментално панически в различни посоки. Ламарините на колата резонираха, ключалките едва удържаха вратите, а фабричните заварки се мъчеха да не изпуснат от контрол положението. Жалко би било това произвединие на автомобилното изкуство да се разпадне като мокър кашон. Трудно установих, че в така наречената песен фолкогласна дама оплаква поредната си неразбрана любов от страна на един бизнесмен. На шофьорското място седеше някакво създание, което би докарало доста проблеми на Дарвин за да го намъкне в теорията си за еволюцията. Поклащаше в ритъм главата си, с едната ръка се държеше здраво за волана за да не го издуха въздушния тласък на тонколоните. Другата беше провесена през прозореца и според мен притискаше вратата да не се отвори от удърните вълни. Мелодията почти заглушаваше басовия рев на изпускателното гърне, което караше алармите на паркиралите автомобили да вият скръбно като кучето на мъртъв собственик. Старците по балконите се притискаха в областта на сърцето и с последни сили проклинаха китайските производители на пейсмейкъри. Не мога да си представя, че съществото изпитваше наслада от музиката, която слушаше. Според мен то се разхождаше държейки табела с надпис: „вижте ми най-новата уредба, ултра модерна и мега скъпа, която вие жалки нещастници никога няма да може да притежавате! Нали я чувате добре, мога да я усиля и на три!” Колата отмина, счупените стъкла от прозорци почиваха кротко по земята, а аз си припомнях за тежките канонади по време на празнични събития. Ако бях празник, щях да избягам от страх, а не да дойда при такъв обстрел! Какви ли не приспособления за прогонване на тишината се използват при проявяване на радостта. „Пиратките”, с мощност две конски сили и способност да ти избият око вече не са считани за достойно средство. В специализираните магазини за шумопроизводство се предлагат ракетни установки, които ако бяха притежание на Третия Райх, резултатите от войната щяха да са коренно различни. Сигурен съм, че сред крякането на автоматично оръжие, тази Нова година чух избухване на ръчни гранати между блоковете. Най-сигурния начин да те забележат е да гръмнеш на мегдана, познат и употребяван е от старини. Ако не те видят всички, какъв е смисъла, че те има? Ако могат да ти завидят – още по-добре!
А може би това дразни само мен?! За всички останали е нормално? Аз съм ръждивото, вечно скърцащо колелце в иначе добре смазания обществен механизъм?
Сигурен съм, че ще ме погребат в близост до каменоломна, решила на всяка цена да преизпълни плана си. Или до армейски полигон...