автор: liulina

През прозореца прокрадва се надежда,
като лъч от юлско слънце светло,
тя в косите ми се вплита и повежда,
към вярата, че има бъдеще приветно.
Води ме към напоените от светлина полета,
посяти с позитивни мисли, чувства
и моята душа, която в суша още крета,
отхапва си зрънца надежда и предвкусва …
Прелюдия е тази тишина в суха поза,
към истинския дъжд от слънчеви лъчи,
които забранени уж, зареждат ме с доза,
от истинска любов в летните очи ...