автор: ne_be

Как искам да затворя за малко очите си
и да не виждам кривото дето било е във хората,
някой ще каже търси просто във дните красивото,
но то е толкова крехко, ако ни струва усилия.

Как искам да си кажа, няма много значение,
онова дете, дето гледаше тъжно витрината,
как искам да бъда толкова студен и отвътре "благороден",
в онази любов дето нищо за себе си, не иска.

И да кажа колко всъщност е смешно и глупаво,
да чувстваш нещо различно, почти незначимо,
като дъжд който иска да влее сърцето си с времето,
просто думи и мисли които прелитат за мигове.

И защо все се вглеждам, но срещу душата си,
а искам да стигнеш отвътре до мене,
и да кажа, имам плът, има ме там приет от някого,
със онази доброта която да поставя отправни пътища.

И така е логично, без излишни метафори,
без да търся от прошката мярка за собствена сила,
да запомня как ще построя света изоснови за някого,
просто чакам да затворя от обич отново очите си.