Късно ни е вече да се влюбваме,
пътят под дъгата избледня,
нямат вкус целувките, изгубваме
на страстта игривата вълна.
Хоризонтът вече не събужда
тихия копнеж да отпътуваме,
чуждата мечта остава чужда,
чуждата тъга дори не чуваме.
Ласкавото лято разсъблечено,
като минал спомен ни боли.
Есента като мъгла изтече се
и последен сняг над нас вали.
Късно ни е... Вече побеляваме!
Всичко вече много ни боли!
Като бели преспи остаряваме,
а снегът вали, вали, вали...
Ех, Бой...
2011