автор: tomatroev

Ура, продадох две книги! Първо си купи един пенсионер, преди това два дена се спира и разлиства книгата, обаче чакал да вземе пенсията.
Казвам му, вземи я, чети, по-късно ще ми донесеш парите... Не, искал да е точен.
Втората я взе учителка, колежка на Телефонистката. От радост, подарих една и на нея, макар че бях се зарекъл да не ги раздавам повече така. Нищо, Телефонистката пък ще ми направи реклама...
Бабичката с кантарчето също внимателно ги разгледа и трите, разгръща, чете, наведена над книгата като часовникар, само лупата и липсва, накрая вдигна глава и отсече: "Тая е най-хубава!"
Тук, на същото това място, една от София наскоро също продавала книги.
"И колко продаде?" - питам.
"Само една... Ама тя - продължава бабичката - повече обикаляше, по заведения, тук-там, ходи, предлага ги... Свършиха, вика ми един ден, продадох ги, бабке, сега, кай, отивам в София да пиша нова книга, и септември ще дойда пак!"
Да му се не види, тия поетеси от София ще ни вземат хляба!
"Ами като не мога аз - викам и - така като цветарка да обикалям по заведенията!"
И си мисля, то, асъл, само това оставаше...
С парите от първата книжка си купих половинка поморийска ракия, за 3 и 50... Останаха ми пари даже и за ядки!
Какво повече му трябва на един автор: един бял лист, едно перо, както се пее в песента... и поморийска граздова!
Сега ще попитате, ама къде има по морето гроздова ракия по седем лева литъра?!
Вярно, че иначе е двойно повече, но мога да ви кажа, че знам поне три места, където ракията е евтина. Българинът на всичко му е намерил колая... На едното място, на пазара, например, няма да казвате, че искате поморийска ракия, а... вода. Можете за по-сигурно да допълните: "Абе, казаха ми, че тук имало огнена вода!" Човекът веднага ще ви разбере и ще ви подаде бутилчицата.
В другият магазин пък просто казвате: "Извинете, може ли половинка от нашата?"
Руснаците, дето са се наредили на опашка с пълни торби скъп алкохол няма нищо да разберат. Продавачката, обаче, ще ви разбере веднага и ще извади изпод рафта същата пластмасова бутилчица с живителната жълта течност...
Пак за 3 и 50...
Е, да, ще кажете, и аз съм поет, ама не пия ракия!
Ясно. Тогава сигурно пушите като разпран?...
Няма проблеми. Това се отнася и за цигарите, Има си, значи и места, където спокойно ще ви продадат евтини цигари без бандерол...
Ако питате мен, преди да отидете с дебела рускиня на плажа и да и го покажете, не е лошо да ударите едно питие. Или пък две, след това...
Пийвам си ракийка, замезвам с ядки, слънцето едно хубаво напекло, по някое време съм задрямал.
Сънувам, че съм на литературно четене. Ще чета стихове на стадиона в Пловдив. Стадионът е пълен, публиката реве, на сцената в момента са Слави Трифонов и Софи Маринова с "Ку-ку бенд", те са ми подгряващата група...
Аз съм се усамотил зад кулисите с една от балерините от "Магаданс". Някой ме дърпа за ръката в най-неподходящият момент: "Тома, Тома...хайде, тебе чакат, време е!"
"Нека - викам - Слави да изпее още една песен, ще чакат..."
"Не могат - казва водещия - не искат да слушат повече чалга искат да слушат поезия!"
Вярно, наистина, чувам, трибуните реват: "Тома, Тома!..." Десет хиляди души на стадиона са дошли заради стиховете ми, където и да идем, все едно и също! Взе вече да ми омръзва това...
"... Тома... Тома!..." - Бабичката с кантарчето ме ръга в ребрата и аз се събуждам.
Отляво, по Главната - поток: шум, глъчка, сякаш тече пълноводна река. От дясно, в Старото казино, наистина дънят чалга...
"Виж, виж!" - бабичката сочи с малкият си костелив пръст към улицата: " Виж този човек какви криви крака има!..."