автор: verysmallanimal

В един от ръкавите на галактиката, малко встрани от малък, но ярък звезден куп, блещукаше скромна звезда от клас G2.
Само две планети кръжаха около звездата – един мрачен газов гигант, който беше толкова далеч от светилото, че не получаваше почти никаква светлина и топлина от него и значително по-малка скалиста планета. Заела подходяща позиция около звездата, планетата имаше всички условия за развитие на живот и той, животът, се бе настанил удобно на нея. Двата континента, разположени около екватора бяха частично покрити с жълтеникави лишеи, а в плиткия океан безгрижно живуркаха няколко вида водорасли. И това беше всичко. По някаква причина животът, стигнал до тази фаза, бе спрял да се развива. Или пък си бе взел дълга еволюционна почивка, преди следващия скок. Кой знае. Така или иначе, планетата поддържаше своите обитатели – освен по леко елиптичната си орбита, тя се въртеше и около себе си, така, че всички да получават достатъчно енергия за простичкия си, спокоен живот. Няколкото вулкана периодично изхвърляха гореща пепел и коктейл от газове, които обогатяваха атмосферата. С една дума, малката планета беше доволна от примитивното си съществуване и, тъй като наблизо нямаше други обитаеми светове, смяташе, че това което е, е възможно най-доброто.
Огромният стреловиден космически кораб изскочи сякаш от нищото съвсем близо до звездата, направи няколко обиколки, уредите му фиксираха скалистата планета и го поведоха към нея. Корабът прекара четири-пет дни, увиснал на няколко стотици километра от повърхността, а в търбуха му един куп умни машини и още по-умните им създатели трескаво работеха, за да добият представа за находката си. Накрая всички резултати бяха получени, проверени и оформени като планетарно досие. Всичко – от състава на планетарната кора до анализите на атмосферата и водата говореше, че този свят е годен за живот. Плавно и безшумно корабът кацна на единия континент, близо до океанския бряг. Съществата които го управляваха бяха отегчени от дългия междузвезден преход и нямаха търпение да стъпят на повърхността. Както винаги, сформирана бе пилотна група, която трябваше да излезе първа и да се убеди, че уредите са си свършили добре работата. По този повод възникнаха няколко кратки скандала, но капитанът ги потуши с твърда ръка:
- Излизат определените от мен хора. Останалите чакат – надявам се не дълго и при благоприятен доклад всички ще имат достъп до повърхността – огледа подчинените си и продължи – не ме карайте да обявя карантина...знаете какво означава това, нали?
Заплахата веднага успокои духовете – карантината можеше да трае от един до три месеца, а такава перспектива не се харесваше никому. Разузнавачите бяха готови, а останалите се заеха да проверяват състоянието на техниката, складирана в огромните хангари в задната част на кораба.
Разузнавателният отряд – десет двукраки същества в скафандри и две малки самоходни платформи се раздели на две – петима се отправиха към брега, а останалите се запътиха към близкия хълм. Гравитацията беше малко по-слаба от тази на родната им планета и отрупаните с апаратура изследователи вървяха леко и бързо. До края на деня двете групи бяха готови с анализите си и се върнаха на кораба. Някои от тях – по-млади и безрасъдни, бяха отворили шлемовете на скафандрите си, което им докара мъмрене и забрана за излизане в следващите два дни. Капитанът събра всички в голямата зала и даде думата на научния ръководител на експедицията.
- Да обобщим – започна ученият – планета от земен тип, с показатели на атмосферата почти като на нашата планета. Кислородът е с три процентни единици по-малко за сметка на инертните газове. Морската вода е с ниско съдържание на соли и вероятно е годна за пиене, но това ще се уточнява допълнително, след като завърши пълният микробиологичен анализ. От данните на апаратурата и това, което сами видяхме, животът е на много ниско стъпало на развитие – лишеи, водорасли и никакви животински форми. Слаба сеизмична и вулканична активност. Планетата прави една обиколка около звездата за четиристотин земни дни, а се завърта около оста си – за 26 часа. Гравитация – деветдесет и пет процента от земната. Подробен анализ ще получите след два дни, но от сега мога да кажа, че – той си позволи да се усмихне – това бижу става за тераформация.
Разговорите продължиха до късно – сформираха се екипи, разпределяха се задачи, чертаеха се планове. Чакаше ги много работа, но нали затова бяха тръгнали – да търсят планети, подходящи за тераформиране и заселване.
На другия ден люковете на кораба се отвориха и от търбуха му изпълзяха огромни машини – бяха конструирани така, че да издигат и разрушават планини, да пресушават морета – всичко онова, което бе нужно, за да се почувстват хората като у дома си. Самият кораб се издигна на няколко километра и от стационарната си орбита също се включи в работата – мощните му оръжия действаха като инструменти – режеха, дупчеха и изравняваха планетарната повърхност. Работеше се непрекъснато. Хората се уморяваха, но ентусиазмът им не секваше и постепенно двата континента добиха желаните очертания и форми. Дните ставаха седмици, седмиците – месеци и когато измина една планетарна година тераформирането беше в общи линии завършено. Останаха по-бавните работи – биолозите пипнаха тук-там, пригодиха земни растения и дори някои примитивни животински форми. Това щеше да отнеме повече време, а тещяха да отпътуват – търсенето на планети, пригодени за земен живот не биваше да спира.
И един ден огромният космически кораб, прибрал обратно в себе си хора и машини, отлетя. Не завинаги, разбира се – щяха да се върнат, за да видят какво е станало и да основат първата колония на планетата.
А самата тя? Подложена натолкова промени, планетата също стори своето – бавно, почти невидимо, тя остави своя отпечатък в тези интелигентни и агресивни същества. Макар да не се забелязваше, те бяха приели частица от нея и сега бяха свързани – защото променяйки нещо, променяш и себе си.
Събитията във вселената се подчиняват, може би, на някакви закони. Но нещата, които се случват, са като стъкълцата в калейдоскопа – някои комбинации са красиви, някои не толкова, но почти винаги са непредвидими за която и да е нейна частичка, па била тя и много интелигентна. Защото из безкрайното междузвездно пространство духат ветрове – от всички посоки. И те носят разни неща, сблъскват ги с други неща и това всъщност е животът на едно толкова голямо и разбъркано нещо като космоса.
Не беше изминало много време от отлитането на първите колонизатори и над планетата увисна друг кораб. Имаше различна форма и носеше в себе си различни същества, но целта му беше същата – да открие и пригоди за обитаване нови планети.
Разумните форми на живот променят всичко около себе си, затова експанзията им не може да бъде спряна. Или те поне така си мислеха. Смятайки, че вселената е създадена, за да има над какво да си блъскат главите, те винаги стигат до един извод – че не бива да пропускат възможността да се отъждествят с нея. И става така, че си блъскат главите само със себе си.
Повтаряйки действията на предишните посетители, съществата кацнаха на планетата и, след като се убедиха, че показателите ѝ са добри, се заеха да я променят по свой вкус. Машините, разбира се, бяха други – пригодени за същества с четири крака и излизащи от раменете им чувствителни и много сръчни пипала. Родният дом на тези пришълци се характеризираше с по-сух климат и много пустини, а океанът там беше едва една четвърт от повърхността на планетата. Те, естествено, искаха новият им дом да наподобява собствената им планета.
Измина повече от една година в тежка работа, но когато свършиха и огледаха направеното, то много им хареса. Частично изпареният океан бе оголил обширни пясъчни пространства, повечето планини бяха изчезнали, а растенията и животните съответстваха на сухия пустинен климат. Вулканите бяха станали по-малки, но повече на брой – точно така, както беше в онзи техен далечен свят. И понеже ги чакаха други задачи, на други светове, те също прибраха машинариите и се приготвиха да отлетят. И пак не завинаги. Щяха да се върнат. Не забелязаха, разбира се, че те самите са се променили – не много, но достатъчно, за да ги почувства планетата близки. И те като другите щяха да отнесат част от нея, оставяйки част от себе си тук.
Грешките, лошият късмет и куп псевдослучайности оформят това, което някои наричат съдба. Тя се явява в критични моменти, за да обясни и оправдае неспособността ни да контролираме събитията. А неконтролираните събития са извор на изненади. Повечето от тях – неприятни.
Случи се така, че корабът на четирикраките се озова в едно и също време, в една и съща точка с корабът на двукраките, които се връщаха, за да нагледат опитното си поле. Последиците бяха ужасни – двата кораба бяха напълно разрушени, болшинството от екипажите им – мъртви. Тази трагедия щеше да остане в аналите на двете раси като загадка, ако съдбата не беше променила мнението си – като по чудо малък брой двукраки бяха оцелели и с единствената спасителна капсула успяха да кацнат на планетата. Нямаха време да се чудят на странните промени, които бяха настъпили, докато ги нямаше – мислеха само как да спасят живота си. Подобно нещо стана и в другия кораб – и от него в последния момент се отдели спасителна капсула, пълна с изплашени до смърт членове на екипажа. И въпреки различните траектории двете капсули кацнаха на един и същ континент.
Насилена двукратно да се промени за толкова кратко време, планетата обикаляше мълчаливо своето слънце и лекуваше раните си. Много време мина, докато болката и обидата отминат. Наред с лошото съдбата, както винаги, беше оставила и утешителен подарък – животът който я населяваше сега беше разнообразен и това усещане беше много приятно. И най-приятното – част от отзи живот беше интелигентен. Прекарала в дрямка милиони години, планетата се събуди. Това ѝ отне доста време, но накрая тя прие даровете на съдбата. Протегна невидими нишки към уплашените и страдащи разумни същества, погали ги и прошепна:
- Бъдете мои деца!
Минаха години. Много години. Защото чудесата изискват време. Планетата не бързаше – нежно залюля в прегръдките си новия живот и му даде всичко необходимо, за да се чувства той у дома си. Такъв беше законът, на който тя се подчиняваше безусловно – смисълът на различията е в тяхното приемане, а не в отхвърлянето им. И тези рожби на далечни светове, претърпели провал в плановете си да нагодят света към себе си, станаха част от нея.
Отново до самотната звезда изникна космически кораб. Тръгнал със същата цел – да открие нов дом за създателите си, корабът направи няколко обиколки над планетата. Да, тя беше подходяща – точно това, от което имаха нужда съществата в него. Да, но...сред разнообразния ландшафт от планини, гори и пустини се виждаха градове. Тази планета бе населена от разумни форми на живот, следователно бе немислимо да я използват за себе си.
- Интересен вид – промърмори капитанът на кораба – придвижват се изправени, на два крака, като нас, но тези четири пипала вместо ръце...
Той разтърка уморените си очи и даде заповед за продължаване на полета. Защото беше сигурен, че някъде там, сред хилядите ярки точки на големия монитор има една, която е готова да стане тяхната нова майка.