автор: esme

Една загуба
се улавя на ръцете ми
като малко дете
ме издърпва
от тишината
потекла по устните
си ме припомня
такава дамгосана
и подкована с тъга
на сестрата изгубила брат си,
ме води
до прага
на празната къща
склопила
отдавна прозорци
безвреме
понесла печал,
през която
сълзи ме и двете,
а дните отнесени
изпод
нашето минало
стенат
пак да ги върна....

Не мога,
само прегръщам ги,
заедно с твоята снимка

в подкосения дом.