автор: zaltia

Няма да Ви обяснявам, че приказката е за възрастни, защото не сме в Детски сайт нали?
И още нещо - приказката няма да започва както другите:
- Имало едно време една Носталгия, а ето така:
- Имало е винаги на Земята не една, а много, много Носталгии. И всичките били все тъжни.
А те - Носталгиите никак, ама никак не искали да са толкова много, ама какво да се прави- много били, че и постоянно се раждали нови, и най нахално се разхождали по Земята, опитвайки се да изместят по- старите. И както винаги се получава когато НЕЩО е в повече- започва да му пада цената. И тогава за да се вдигне, идват на помощ конкурсите.
Купища конкурси:
Ще Ви изброя тези за които се сещам:
Мис мокра Носталгия, Мис най- дълга Носталгия, Мис най- къса Носталгия, Мис най- тъжна Носталгия, Мис най-тежка Носталгия, и още много много други. Сега се сещам и за най- шантавия- един продуцент от Щатите беше организирал и Мис най- весела Носталгия, понеже там не ходят да работят, примерно в България за да изкарат някой лев. Ходят си само на екскурзии, и им е весела Носталгията. Но преди да Ви кажа за моята Носталгия, нека Ви кажа, и как се раждат- за тези които не знаят разбира се. Ами пак от любовта- както всичко на този Свят.
Среща се Любовта с Раздялата, и не след дълго се ражда Носталгията. Направо класика нали? Даже не са нужни и девет месеца- понякога стигат и два три месеца- поне при мен така се случи. Само месец след като заминах, я видях на един Арабски пазар. На следващата ми разходка нещо ме теглеше към мястото където я видях, тръгнах натам и пак я видях- още по красива .....и се влюбих . Да влюбих се - сякаш до мен беше Арабската принцеса.
И се получи, ... да получи се, една много, много тъжна връзка. Една от най- тъжните ми през живота.
Сега съм вече тук- в България, но никога няма да забравя, тази моя тъжна Носталгия. Даже сякаш искам пак да я срещна. Сигурен съм, че и тя ме търси и жадува да ме срещне пак.....