автор: kamik

Запратих те вдън всичките сърца,
с които те обичах преди време.
Сега, от самотата по –сама,
не искам даже дявол да ме вземе.

Ще стане и от себе си по-лош,
щом капка от гнева си му прелея.
Не ми е ден. И нека ми е нощ.
И нека свикна да не те живея.

И нека се превърна в планина,
в която никой няма да припари.
И нека съм по-грозна от смъртта.
И нека съм от майка си по-стара.

И нека този дъжд се извали.
И нека Ной добре да е подготвен.
Последните светулки да спаси.
Насред потопа да не пуска котва.

Все още ми е нужна светлина -
преди във прошката да се удавя.

И нека най-красивата жена
от спомена за мен да те избави.