автор: Layla

Отдавна, знам, сънуваш самодиви,
а ти си гол в окъпана гора,
на водопада в пазвите пенливи,
нетърпеливо чакаш вечерта,
и те ще дойдат,
бавно ще събличат
от себе си воал подир воал,
косите им невинно ще се стичат
и ще покриват нежният овал.
Ще ги разгърнеш с мокрите си длани,
ще пиеш от девичия нектар,
ще тръгнеш по настръхнала пътечка,
ще спреш задълго в нежния и край.

А слънцето с лъчи ще те събуди,
останал гол във меката трева,
по устните ще пърхат пеперуди
и ще се стича медена роса.