автор: Gerlan

Откраднах част от себе си и я скрих,
Някъде в мен. Неволна скътаност,
Сега я търся,помежду ни, искайки
Да Ви я дам.
Навярно скъпа, била е като стих…
Неразгадан! Самотен изгнаник…
Между дървета и хора. Безумни…
Помогнете ми да Ви различа?
Кажете си го наум. Ама гласно на себе си!
Ще Ви я дам.
Всичката си неразбраност открадната,
От един друг свят. За малко бях там,
Където не исках да попадна. Но замълчах.
Хубаво е да мечтаеш? Без съдници…?


05.10.04г.