автор: rumlas

из За бирата, наденичките и още нещо (продължение)

С Илиян имахме и още едно преживяване в Германия, но до този момент нарочно го премълчавах. Причината е, че е свързано с бирата. Та да си дойдем най-сетне на думата.

Беше ми писнало да се правя на клошар и една вечер му заявих, че отивам на кръчма, за да изпия някоя и друга бира като хората. Обясних му, че не ме е грижа колко е скъпо и че за няколко бутилки все ще ми стигнат парите.
― Идваш ли? ― попитах го аз.
― Е, добре, от мен да мине! ― отвърна той, сякаш ми правеше поредния си комплимент.
Намирахме се в покрайнините на Нюрнберг, а това се оказа проблем, тъй като надлъж и шир заведения не се забелязваха. Прекосихме някакъв квартал, застроен с малки и спретнати къщурки, еднофамилни и всичките на по два етажа. Няколко пъти сменихме посоката си на движение и накрая се озовахме на нещо като площадче. Огледахме се и какво да видим? На срещуположния ъгъл се белее постройка от провинциален, бих казал селски тип, на която най-отпред на поклащаща се метална табела пише: „Гастщете” (гостилница).
Влизаме вътре, а там освен един човек зад бара, други няма.
― Дали изобщо е отворено? Може пък да е още рано ― зададе и сам предположи отговора на въпроса си Илиян.
Загледахме се в огромния часовник, висящ директно над главите ни. Минаваше 18:00 часа. Тъкмо се настанихме на високите столчета около главния плот, когато започнаха да прииждат и други посетители. Изсипаха се, сякаш ги стоварваха с автобусите „Кремиковци”. Скоро не останаха никакви свободни места.
― Какво става тук, бе? Май повлякохме крак. Не е зле кръчмарят да ни почерпи по този повод! Не вижда ли, че сме му на късмет? ― не спря Илиян коментарите си, но бе прекъснат:
― Грюс Гот! Вас дарф,с ден зайн майне херен? (Поздрав на Господ! Какво ще обичате, господа?) ― попита барманът.
― Моля, донесете ни по една бутилка от всяка марка бира, която предлагате в заведението ― поръчах не без самочувствие аз, като същевременно бях убеден, че асортиментът ú не може да надхвърля 7-8 вида.
Но дори и да бе десет, с Илиян щяхме да се понапънем и със сигурност щяхме да се справим. В края на краищата в София по същото време освен „Светло пиво” без етикет и някоя и друга „Загорка”, уредена чрез връзки, друга бира не можеше да се намери. Естествено, отчетох и факта, че се намирахме в Германия, а не в България, но все си мислех, че няма да е рентабилно даден съдържател на кръчма да разполага с повече от десетина разновидности, а и отлично бях запознат с обичаите, според които във всеки регион или област хората си имаха съответните предпочитания, които като цяло не се различаваха кой знае колко едно от друго.
― Бива си я шегата! Ще взема да си я запиша! ― засия барманът.
― Но това не е никаква шега! Просто желаем да опитаме няколко вида бира и затова най-учтиво Ви молим да ни ги поднесете!
Изражението на човека се смени, сякаш бе телепортиран от планетата Нептун. От учудено се превърна в делово:
― Но, господине, от бутилираната, тук на бара, разполагам с около 25 вида. Ако сляза в склада и се поразровя, то бройката ú ще се увеличи на 40. Като прибавим и наливните вариации, тя ще достигне 60. Чакайте, забравих за бирените коктейли! Да споменавам ли за тях изобщо? Е, как мислите? Още ли желаете да Ви бъде изпълнена поръчката?
― Какво си говорите вие двамата, бе? Толкова ли не може тоя да „донесе две бири и оркестърът да свири”. Кажи му да побърза, че нещо взех да изсъхвам! ― намеси се Илиян в най-неподходящия момент.
Преглътнах некомпетентността си, поех дълбоко въздух и засричах:
― Искрено съжалявам за несъобразителността си, която проявих преди малко! В такъв случай, бихте ли ни донесли десет бутилки бира, от различен вид, за проба така да се каже.... и нека тя да бъде лично по Ваш избор!
― Разбрано! ― по казармено, но и поласкано прозвуча гласът на бармана, който мигом се задейства.
Постави бирите пред нас, попита ни с коя бихме желали да започнем, отвори избраната, раздели я в две чаши по равно, не пропусна да се информира дали да бъде с пяна или без, спомена за някаква три или седемминутна такава (?), прибра празната бутилка на място, а останалите върна обратно, при това в хладилници, всеки от които показваше различна температура. През цялото време, докато обслужваше и другите си клиенти, ни наблюдаваше с периферното си зрение и нито веднъж не допусна чашите ни да останат празни, като на всяка следваща бутилка ги заменяше с нови.
Макар трудно, с Илиян се справихме с количеството им, но в заведението отново бяхме останали сами. Странно, часът бе едва 20:00, но посетителите си бяха отишли така, както бяха и дошли. Повечето изпиха по две бири, а от дискусиите им разбрах, че допреди малко са били на работа, че тук се срещали с колеги или приятели, за да обменят по приказка и не на последно място, да разпуснат в приятна обстановка от напрежението си през деня.
Жените не правеха изключение. Напротив, също пиеха бира, при това наравно с мъжете и дори като компания ми се сториха още по-весели и шумни.
След няма и два часа станаха, взеха си довиждане и тръгнаха да се прибират. Останаха две млади двойки, които си бяха поръчали и по нещо за хапване. Май бяха гаджета, защото седяха усамотени на крайните маси, а и видът им беше напълно невъзмутим, някакси безгрижен.
Наблюдавах с любопитство как поглъщаха наливната си бира и си мислех, че трябва да са доста беднички, щом не могат да си позволят от бутилираната. Явно бяха обикновени работници и заплатите им не бяха високи. Вярвах, че наливната, освен по-евтина, е и по-некачествена, защото ми напомняше на „светлото пиво” у нас – онова без етикета. С други думи колкото етикета и бутилката ми изглеждаха по-луксозни, толкова по-качествено и по-скъпо ми се струваше съдържанието вътре.
Но това се оказа голяма грешка. Проумях я едва няколко години по-късно и веднага бързам да споделя, че процесът по осъзнаването ú премина изключително приятно. Защо ли? Защото бе свързан с повишената консумация на невероятната напитка, наречена бира.
И така, за германците бирата представлява същото, каквото за нас, българите, представлява хлябът. При това разнообразието ú е главозамайващо. Ето какво сочи статистиката по този повод.
Ако човек реши да опитва по една немска бира на ден, то това ще му коства 13 години от живота.
Или: в Германия има над 12 000 пивоварни, които произвеждат между 5000 и 6000 марки бира.
Или: от пивоварните по света всяка трета се намира в Германия.
Все азбучни истини. Аз обаче предпочитам да се спра на практическата страна на въпроса. Ето защо ще поясня, че въпреки внушителния брой, бирите в Германия могат да се класифицират в 30-тина основни категории. Водещите сред тях са „Бок биир” (Силно пиво - около 7% алкохолно съдържание), „Алт” (старо пиво), светло, тъмно, черно, слабо, бяло, безалкохолно, както и бирени коктейл.
Най-общо казано, съществува неписана зависимост, според която на север хората предпочитат по-тръпчивите, по-резките и горчиви бири, докато на юг повече наблягат на светлото и такива от фина мая или пшеничен малц. В областта Райнланд пък, се пие „Кьолш” и ”Алт”, а в Берлин – „Берлинер вайсе” (Берлинско бяло пиво).
За по-любопитните ще спомена, че според технологията на производство бирите се делят на „унтергеригес биир” (бира с подферментация; долна, ниска ферментация) и „обергеригес биир” (бира с надферментация; горна, висока ферментация). Към първата група спадат „Пилс”, „Бок”, тъмна складова, светла складова, черна и експортна бира, а от втората най-известни са споменатите вече „Старо”, „Берлинско бяло”, „Кьолш” и „Пшеничена”.
Най-голяма в Германия е консумацията на „Пилс”. Вкусът му е превъзходен - лек, изтънчен и освежаващ. Пяната е фина, а газираността ниска и изкряща. Цветът му е светъл и кристално чист. Именно пяната на „Пилс”-а търпи известни манипулации и може да се превърне в кремообразна, стига да се налива в чашата на три пъти през три минути.
Който предпочита „Пилс”-ът му да е съвсем леко газиран, си поръчва „седемминутен” такъв. За това време газираността му намалява чувствително и започва да клони към нула.
Задължително „Пилс”-ът се сервира охладен до 8 градуса по целзий. Впрочем температурата, при която се консумира дадена бира, играе изключително важна роля за разгръщането на вкусовите ú качества. Ето защо всяка марка притежава своя собствена температура, при която би трябвало да се поднася. Диапазонът за различните бири се движи между 5 и 8 градуса. (Затова и барманът съхраняваше наличните си видове бира върху точно определени стелажи в основния хладилник или ги редеше в спомагателни хладилници, всеки от които показваше различна температура.)
Друго съществено при „Пилс”-а е, че акцентът е поставен върху хмела и неговите уникални съставки. Основно това са витамини, минерали и ароматни вещества.
Счита се, че наименованието „Пилс” произлиза от чешкия град Пилзен, където за първи път е използвана технологията за получаването му. Твърди се, че откривател бил баварски пивовар - експериментатор, живял и работел в града, като самият град тогава е бил част от територията на Австро-Унгария. От там по-късно бил пренесен в Германия. Освен това „Пилс”-ът е сравнително нова или казано иначе, млада бира, тъй като за производството му са необходими температури от 4° до 9°, а такива са били постигани едва в началото на 19 век, след изобретяването на хладилните инсталации.
Пример за добър „Пилс” е „Битбургер” или „Пауланер” и разбира се, още много, много други (имайте предвид, че втората марка притежава и други вариации).
Съдържанието, или по-скоро концентрацията на така наречените изходни суровини, влияе върху вкуса и силата на бирата, но е определяща и при изчисляването на бирения данък, който всяка пивоварна трябва да заплати. Обикновено стойността ú е обозначена в съответни единици върху етикета на бутилката.
Наред с останалите бири съществуват и сезонни бири. Това са бири, при които ферментацията продължава, независимо че някои от тях са бутилирани. Освен че се предлагат през определени сезони, трябва да се има предвид, че могат да достигнат доста висок алкохолен градус. С други думи, не се учудвайте, ако една и съща бира ви се е отразила по различен начин, при положение че сте я консумирали веднъж през април, а следващия път – през месеците май или юни.
Колкото и невероятно да звучи, но технологичният процес при производството на бира в Германия е изцяло съобразен с прочутия „Закон за чистотата” от 1516 година. За издаването му се носят най-различни легенди. Ето най-разпространената от тях.
На 23. април 1516 година на Вилхелм IV – херцог на Бавария, му дошло до гуша от многобройните предшественици на „Цар Киро”, бродещи из кралството му и произвеждащи бира от каквото им попадне, поради което - и воден от ужасния си махмурлук, както и от непоносимите си стомашни болки - наредил чрез закон: „ ...нека отсега нататък по нашите земи, градове и пазари за направата на бира да се използва единствено ечемик, хмел и вода...”
Вярва се, че херцогът нарочно не е споменал пшеницата, с цел да не вземат хората да превърнат запасите си от брашно в бира и по този начин да се стигне до недостиг на хляб. Освен това, по онова време маята все още не е била позната, така че кипенето, или по-точно ферментацията, е била постигана чрез излагането на сместа под въздействието на атмосферен въздух.
И понастоящем бирата се произвежда от ечемик, хмел, мая и вода. От ечемика се получава малц, който представлява основната суровина. Хмелът, както вече споменах, е пълен с ароматни вещества, витамини и минерали и служи за овкусяване, докато водата е хубаво да е мека и затова от нея се отстранява съдържанието на гипс и вар. Маята пък изцяло определя дали бирата ще е с горна или долна ферментация, а от това зависи трайността на крайния продукт.
От казаното дотук следва и основният извод, а именно, че между бирите в Германия не може и не трябва да се поставя знак за равенство. Дори тези от различните категории са толкова много на брой, че е невъзможно да бъдат споменати. Този факт, разбира се, не означава, че ако човек посети Федералната република, ще се чуди с часове откъде да започне, при положение че му се е допило бира. Напротив, единственото, което трябва да знае е, че в менютата на повечето кръчми са записани основните ú разновидности като „Пилс”, „Бок„ „Старо”, „Тъмно” и др. и че под всяка такава разновидност се предлагат някои от по-добрите ú представители.
Ако все пак се изпуснете и споменете думата „бира”(което лично аз не ви съветвам), то в зависимост от това, в коя част на Германия се намирате, ще ви донесат и онова, което те там разбират под това понятие. Така че ако сте в Кьолн или Бон, ще ви сервират „Кьолш”. Ако сте в Мюнхен, най-вероятно ще ви изненадат с „мътна, от фина мая” или „Пилс”, а ако сте в района на Берлин, директно ще ви налеят „Берлинер Вайсе”.
Рядко, но така, както в България се срещат хора, които не употребяват хляб, така в и Германия съществуват такива, които не вкусват бира. За изминалите 20-ина години имах удоволствието да познавам повече от 100 души германци и трябва да призная, че онези, които не искаха и да я помиришат, бяха само двама! Изразено в проценти, това прави точно два процента. Наясно съм, че частната ми статистика ще се отличава от официалната, но неоспорим остава фактът, според който, по консумация на бира на глава от населението, немците заемат твърдо второто място в света, след чехите.
Между другото, единият от онези двама, които не понасяха бира, беше Ралф. При това той произхождаше от сърцето на Бавария, което само по себе си бе достатъчно странно като явление. Твърдеше, че от бирата му прилошавало и когато се събирахме, наблягаше на водката.
Германците обичат да празнуват, и то с мерак. Но какъвто и да е поводът, всичко рано или късно се завърта около бирата. Затова най-интересни си остават чисто бирените празници.
Беспорен лидер сред тях е „Октоберфест” – октомврийски празник. Провежда се в Мюнхен всяка година приблизително по едно и също време. Стартира в края на месец септември и трае две седмици. През цялата му продължителност се пие единствено и само бира (не че в Мюнхен се пие нещо по-различно), при това в неописуеми количества.
Ето какво разказва историята:
През втората половина на месец октомври 1810 година по случай сватбата си с принцеса Тереза фон Захзен-Хилдбургхаузен, баварският принц-престолонаследник Лудвиг организира пищен празник, завършващ с конни надбягвания. През следващите години празникът се затвърждава, удължава и измества с няколко седмици напред във времето (заради по-мекия климат). Оттогава местността, където се провежда, е известна като „Поляната на Тереза”, а самият празник, макар и започващ през септември, винаги завършва в началото на октомври, поради което е и наречен Октоберфест.
Терезиевата поляна е главната от поредица прилежащи и по-малки полянки и се намира в подножието на статуята на Бавария (римското название на провинцията – жената-патрон на областта), която пък е неразделна част от Залата на славата – П-образен храм от колонен тип, построен в чест на бележити местни личности. Статуята, освен че е огромна (18,5 м), е излята от бронз, а в главата ú е монтирана платформа, до която се достига по вътрешно стълбище. От четирите специални отвора се открива панорамна гледка към околността и близките жилищни райони.
По време на Октоберфест поляните са осеяни с палатки, наподобяващи шатри с великански размери. Те, от своя страна, приютяват фирмите производителки, които, скъсвайки се да предлагат, се борят за всеки клиент поотделно.
Редом с бирата се продават и куп баварски специалитети от рода на „брецел” (традиционен домашно приготвен геврек), „вайсвурст” (варен бял колбас), „братвурст” (печена или пържена наденица) и много други.
Площта, отредена за събитието, е значителна, като има място и за атракциони. Основно това са колички, карусели, виенско колело, къщичка на духовете, лупинг писта и, разбира се, „ахтербан”. Трасето му преследва остри наклони и изкачвания, множество превъртания както през глава, така и около собствената си ос и по този начин на човек му се завива свят още докато го гледа. Но както е известно, алкохолът притежава уникалното свойството да притъпява усещанията и ето, че хората се престрашават. Да се качиш на подобно влакче обаче изисква не само да си се напил със смелост, но и да си търпелив, защото желаещите прииждат от всевъзможни посоки, заформяйки опашка с дължина над 100 метра.
Атмосферата на „Октоберфест” е невероятна и никога не бих могъл да я опиша достатъчно реалистично. Причината е, че трудно можем да си представим цял един град (населението на Мюнхен е около 1,5 милиона, без туристите и приходящите), голяма част от жителите на който ежедневно преминават през територията му, срещат се с приятели, пият бира, похапват на воля, наслаждават се и се забавляват до късни нощи, а нерядко и до зори. През тези дни най-употребяваният израз е: „Ауф цу ден виизн!” (Хайде към поляните!)
Може да се каже, че по време на празника човек става свидетел на „пиянството на един народ“. Всички говорят за бира, всички коментират бира, всички консумират бира и навсякъде по улиците, булевардите и площадите се срещат весели и не дотам трезви групички от хора.
Музикалното оформление е превъзходно и се състои от няколко оркестъра за духова музика, свирещи на живо и създаващи страхотно настроение. Музикантите са облечени в баварски национални носии така, както и сервитьорите и сервитьорките. След всяко изпълнение те отпиват по глътка от живителната течност и продължават да забавляват хората с нова сила.
Тъй като масите и пейките са наредени в дълги, почти безкрайни редици, то наоколо със сигурност ще има и куп непознати лица. По някое време те ще преплетат ръцете си и от седнало положение ще започнат да се клатушкат наляво и надясно под ритъма на музиката, а не малко от тях ще запеят. Скоро всички така ще се сближат, че ще заприличат на общността на народите, макар и само докато са под влиянието на алкохола.
Напоследък поляните се оказват тесни, за да поберат огромния брой посетители. Ето защо са изградени и десетки бирарии на открито. Наричат се „Биргартен” (градина за пиене на бира) и представляват добра алтернатива. Още повече, че работят през по-голямата част на годината.
Не могат да не направят впечатление и количествените названия на предлаганите бири. Първата е „глаз” (чаша - 200 мл). Следва „средна” (400 мл). „Нормалната” е 500 мл. Следващите по ред са „бокал” или „халба” с вместимости съответно 1000 или 2000 мл. После е „един метър бира” (3000 мл). Накрая е „парти кегът” от 5000 мл. Понякога се предлага и „кана” със съдържание от 1500 мл.
Както е видно от изложеното до тук, празниците, посветени на бирата, трябва да са на особена почит в Германия. И това наистина е така, защото във всяка област, село или град, традицията им се съхранява ревностно и със завидно старание и подражание.
Въпреки това, няма как да не спомена за още един празник, който, макар и носещ името „народен”, не отстъпва по никакъв начин на бирените. Става въпрос за „Райн ин фламен” (река Рейн в пламъци).
От неговото зараждане през 30-те години на миналия век той непрекъснато се развива и бавно, но сигурно се превръща във все по-популярен както сред коренните жители, така и сред хората от другите федерални провинции. В днешно време привлича и огромен брой чуждестранни туристи, та даже държавни глави и ВИП-персони.
Ако в началото единствените, които го почитали, били жителите на град Кобленц, то понастоящем в празненствата се включват и онези от Кьолн, Бон, Вупертал, Дюселдорф и други населени места от областта. Някои дори си позволяват да променят датите и мястото му на провеждане, както и да измислят все по-невероятни истории относно неговото зараждане. Независимо от фактите обаче, хубавото е, че при протичането му е спазена основната идея, а именно: Много шоу и много бира!
Ето какво представлява класическият му вариант. През втората събота на месец август се организира вечерно шествие със специално пригодени за целта корабчета, които се спускат по река Рейн най-напред надолу по течението, а после поемат обратно на юг, т. е. нагоре и против течението. Разстоянието, което изминават в двете посоки, е около 26 речни километра, а броят им е не по-малък от 70, което е и уникалното в случая!
Всички те са оборудвани с места за сядане, плотове за правостоящи и пунктoве за продажба на бира и мезета. Украсата им се състои от множество светлинни гирлянди, опънати от бука до кърмата. На борда им свирят музикални групи на живо, има и дансинг, на който, освен че се танцува, артисти изнасят своите забавни програми.
Собствениците на земите от ляво и дясно на реката с не по-малко вълнение очакват събитието и също са се подготвили да посрещнат процесията подобаващо.
Щом корабчетата поемат на път, участниците стават свидетели на грандиозно светлинно шоу, изразяващо се в запалването на десетки, дори стотици бенгалски огньове и фойерверки. По мостове и естакади преобладават наподобяващите стичаща се лава, докато край бреговете се набляга на свистящите и въртящите се. Кулминацията настъпва най-накрая, когато от крепостта „Еренбрайтщайн”, разположена малко над град Кобленц, проехтяват множество топовни изстрели и заря, озаряваща небето в ярки багри от искрящи светлинки.
Редом с корабчетата, по реката се движат и по-малки плавателни съдове от рода на лодки и скутери, като често се случва някой попрекалил с бирата да изпадне от тях и да цопне във водата. Повечето пъти, разбира се, това става умишлено, заради шоуто, така да се каже.
Броят на посетителите е толкова голям, че местните казват: „Ако нямаш билетче за кораб, по-добре не тръгвай натам, защото ще се разхождаш върху хора.”
Наистина посетителите са много. По официални данни те са стотици хиляди, но практически са над милион. Тези, които са били преки участници в празника, споделят, че ако поемеш към реката, докато стигнеш, ще трябва да се промъкваш не само през гори, ливади и чукари, но и през седящи, легнали и дори заспали хора, при това наредени подобно на сардини в консервна кутия. Ето защо, заради късните часове на представлението, но и поради затрудненото изтегляне по обратния път, повечето предпочитат да останат и прекарат нощта край реката, т.е. на открито, по полянки и седянки или, както се случва най-често, да празнуват до зори.
Както споменах, идеята за подобен празник е подета и от жителите на съседните околии. Въпреки че тя няма нищо общо с първоначалния замисъл, а именно, да бъде строго народен празник единствено за населението от региона на Кобленц, те разбират, че също притежават съответните исторически и природни дадености и я присвояват. Така понастоящем „Райн ин фламен” може да се види през май от Кьолн и Бон (на 2-3 пъти), след това през юли в Рюдесхайм и Бинген, през август в Кобленц, а през септември – в района на Обервезел, Свети Гоар и Свети Гоархаузен.
Финалът неизменно представлява мощна заря над някой от многобройните замъци или крепостни стени, намиращи се в съответната местност и в непосредствена близост до реката.
Съществува и вариант, в който празникът започва от Кьолн и всяка следваща събота се измества с определен отсек нагоре по реката, докато не достигне до Кобленц. По този начин наподобява на „плаващ”, или по-скоро „движещ се” празник и точно като такъв се представя и рекламира.
Интересното тук е, че и бирата търпи своята промяна. В началото, когато шоуто стартира от Кьолн, се набляга на „Кьолш”, но колкото по-нагоре по реката се изкачва, толкова предпочитанията се установяват на „Алт”. Единствено като че ли изпитото количество остава непроменено. А то е огромно и никой не си и помисля да го пресмята.
Традиционно хората по тези земи се занимават с лозарство. С помощта на научни методи и разработки технологията се усъвършенства, реколтата се подобрява, а това допринася регионът да бъде познат не само с великолепните си и кристално чисти бири, но и с висококачествените си бели и дори червени вина. И ако до преди няколко години произведените тук вина бяха наричани „киселяци”, то те понастоящем отговарят на едни от най-изисканите вкусове. Мисля, че по този въпрос много хора подценяват качествата им. Ето защо си струва човек да ги опита, най-малкото понеже, както самите германци твърдят: „Пробирен шадет нихт!” (Дегустирането не вреди!) При положение че темповете на развитие на винопроизводството в региона се запазят, скоро празникът „Райн ин фламен” ще се превърне във винена фиеста. Първите симптоми за това са вече на лице, тъй като в някои населени места изцяло се набляга на виното.
И понеже отворих дума за виното, няма как да не засегна още един интересен факт. Германците са крайно предпазливи, що се отнася до консумацията на бира и вино едновременно. В това отношение даже си имат правило, което спазват всячески. „Вайн нах биир бекомт дир” („Вино след бира ти понася”), докато „Биир нах вайн – швайн!” („Бира след вино – прасе”, в смисъл, че ще се напиеш ужасно и ще заприличаш на прасе).
И така, бирата в Германия е национално питие. Пие се независимо от годишния сезон и пола, като по време на празници консумацията е свръхвисока. Като вземем предвид и факта, че в Германия непрекъснато има някакви празници (Кьолнския карнавал, за който тук не стана дума, е един от най-известните и си заслужава да се види), то няма да е трудно човек да си представи за какви измерения става въпрос.
Накрая бих желал да завърша с имената на някои бири, които съм опитвал, от които съм оставал очарован и които бих препоръчал, без да се замисля. Естествено, не бих могъл да ги спомена всичките, но по-важното е да се разбере, че наливният им вариант е далеч по-добър от бутилирания. И тъй като, както е известно, всичко е въпрос на вкус, а при бирите в Германия вкусове дал Бог, то не бих искал да налагам мнение, а по-скоро да споделя собствените си предпочитания.
На първо място в моята класация е Пауланер пилс, следван от Ердингер и Пауланер вайсбир, както и Битбургер (Пилс). По-натам се нареждат Ригелер, Хасерьодер, Кьостритцер (тъмно), Клаусталер и Варщайнер, които също са много добри бири. При положение че не мога да се сдобия с някоя от тях, минавам на ДАБ, Йевер, Бекс, Кьолш, Льовенброй, Радебергер или Велтинс. Ако и от тях не намеря, тогава вече имам проблем, защото ще ми се наложи да се задоволя с някоя „каменарка” или да изпия една студена вода. Но засега до там не съм стигал. Ето защо поздравявам любителите на добрата, качествената бира и в тяхна чест се изправям на крака, вдигайки наздравица по немски:
― Цум Воол!