автор: nightmagnoly

Обещай ми,
че утре пак ще ме срещнеш.
Че ще чакам да съмне...
Тихият глас
от телефона ще чуя
да шепне.
Ще ме посипва
бисерен смях.
Обещай ми,
че птици ще има.
И те, в очите ми пак ще гнездят.
Нарисувай ми тиха картина,
пък дори - и със залез пейзаж.
Сред душата ми -
цветна градина
ухае на обич,
със много цветя.