На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
дали моето присъствие
за теб е изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08 февруари 2011 г.