автор: VeselinV

Накъсах тревогите ситно
и после ги хвърлих в реката,
а тя ги пое, завъртя ги
и пак ми ги върна обратно
Прострях ги на слънце да съхнат,
с надежда дано избледнеят,
то взе пък, че им хареса -
препичат се и си чернеят
Накрая реших – ще ги паля -
дано се превърнат на пепел
Не стана – били негорими,
а огънят само им светел
„Пак си останах угрижен”-
терзаех се със съжаление -
„нали уж „ светът е голям
и отвсякъде дебне спасение” ?!”
Тогава дойде дъщеря ми,
погледна, разбра и ми смигна
Извади от джобчето дъвка,
ловко жвакна и балона се вдигна
Напъхах тревогите вътре
и те отлетяха в забвение
Добре, че ги има децата ни
и техните мъдри решения