Можеш да ме дълбаеш,сякаш с нокти дълбаеш земята
за вода,с нокти в пясъка,в сухите,пръхките истини.
Можеш да оставаш на сигурно в очите ми докогато
поискаш.И с кръвта ми да пишеш присъди неистинни.
Можеш да прекосяваш нарочно тайните ми с кервани
от безразличие.Да си неласкав,все в миражи загледан.
И след вихъра в мене можеш даже да не останеш...
Можеш.Но постой,постой!Искам още да те погледам.