В черна угар вървя.
Бледа тегне луната.
Суховеят подмята
зажаднели зърна.
Пее морно жена:
грях и мъка навята...
Тръпно чака земята:
лов на робски тела.
Жизнен кълн - семена
в поднебесната глъч
ще попари слана.
Сухи, сънни сърца
във разлистена плът
се надбягват с смъртта.