Реплика към Вазов
Останах си подминат и затворен,
годините отминаха и те;
минават поколения и хора,
а мойте думи никой не чете.
Изтекоха водите на сълзите,
душа привикна нищо да не ще,
изтекоха водите и на дните,
а мойте думи никой не чете.
Какво пък впрочем толкова изказа,
какви пък думи...! - ще възкликнат те. -
А твоите нима са "кат" на Вазов?
Когото днеска никой не чете!
А може би това ми е заслуга,
че мой вътък в живота не расте,
че препредавах думите на други
и мойте думи никой не чете.
А може би бе нужно да си сносен,
така... поне обществено конте,
пък ти раздипля всичките въпроси...
а отговори никой не чете!
Останах си подминат и затворен,
годините отминаха и те;
минават поколения и хора,
а мойте думи никой не чете.
Е, нема що, какво да се направи,
навярно аз не съм живял въобще;
да страдам тоест хич не заслужава,
че мойте думи никой не чете.
Опус 162
Петък, 8 юли 2011