Отпивам глътка вода.
Слушам птичите песни.
Тръгвам да пиша глупости.
До сега четох глупости.
За терзания, въжделения,
томления и скърби.
Отровите на душата.
Мравката лази по левия
ръкав.
Все от ляво ме полазват.
Тя разбира за какво говоря.
Искам да съм като нея.
И като птицата, която пее,
като жабата, която кряка,
като облаците,
които куцукат по небето.
Като самото небе и слънцето.
Не отровен,
не заровен в земната суета.
Аз съм прероден труп.
Възкръснах след един
следобед на полянката.
Пих водка.
Отворих очите си.
Видях Бог в себе си.
Божествената искра.
Бях докоснат.
Разчупих матрицата.
Зърнах живота
през пердетата на
духовните ми очи.
Живеех затворен.
Но излязох и видях
красотата на света.
Сега съм като мравката.
Понякога се губя.
Но съм като слънцето.
Аз съм слънце,
безкраен като небето,
безвременен като Вселената.