автор: rumpel

Години, години, години наред
не чувам от теб хубава дума.
А той само за миг и с душа на поет
за лека нощ с жар ме целуна.

Години, ах, колко години, познай-
по мен крещиш, даже ме псуваш.
А той така нежно, лирично по скайп
със мен всяка вечер флиртува.

Години, ах, колко години до днес,
за моите чувства забравяш.
А той проявява такъв интерес,
любов даже иска да правим.

И докато тровиш ти всеки нов ден
и често ме караш да плача,
краде всяка нощ той усмивки от мен
и слънце дарява ми в здрача.

„Докато крещиш на своята жена, има мъж, който би желал да говори
нежно в ухото й. Докато ти я унижаваш, обиждаш и оскърбяваш, има
мъж, който флиртува с нея и и напомня колко прекрасна е тя. Докато
ти нараняваш своята жена, има мъж, който желае да може да прави
любов с нея. Докато ти караш своята жена да плаче, има мъж, който
краде усмивки от нея. Не на всички форми на домашно насилие срещу
жените!” Неизвестен автор от ФБ