Ружите на двора разцъфтяха
толкова прекрасни
в нежните си
белите рокли.
Денем ги прегръща вятърът,
заспиват нощем
под светулков покрив.
Бели, нежни късчета от вечността,
красиви са до болка,
тъй неповторими,
и в мен напира светлата тъга,
че ние бавно си отиваме,
но съвършенство
и след нас ще има...
Ружа Велчева
05.07.2011 г.
В. Търново