Отлитат си дните
от Бога броени,
сезони различни
незримо се сменят.
Започваш със вяра,
все щастие дириш,
докрай се надяваш,
живота редиш си.
А в края разбираш,
че в пусто витаеш,
съдбата си мразиш,
все някой ругаеш.
Рефрен прозвучава
познат ни отдавна,
че, хепи енд няма -
надежда напразна…
Но глас се прокрадва
от някъде ласкав
и тихо повтаря
и все пак, и все пак…