Босонога калинка
припълзява потайно към
храма на неродените деца...
без намигащи точици
нима това е безкрайността
на недовършеното?
неее, разсеян художник
непалитрено
оставил крилете
прекършено едноцветни
без камбанна молитва
нима това е богохулността
на атеистичното?
неее, недовлюбен поет
удавил проникновените слова
непроизнесени
в сълзлив порой недоизречености
без ритуална свещ
нима това е светотатството
на профанството?
неее, ослепял скулптор
изваял омагьосан свещник
стопяващ пламъчетата
неизразжарени
с пустотата на леда в зениците
без безусловна вяра
нима това е еретичността
на циниците?
дааа, приятелското доверие
прегаря от предателството
невъзвратимо
независимо от мотивите
и наливащите масло
в огън нетлеещо незрим
без пърхаща надежда
нима това е небитието
на неслучването?
дааа, калинките не летят
към заместители
с недонарисувани криле
и умират по стъпалата към
построения в блясъка на очите
на питащо: "Калинке, калинке..."
влюбено момиче
сияен храм на неродените деца