„Не си отивай” никога не казвай!
От този възглас страшно погрозняла
Ще позатуля голата си пазва
И ще си ида-цяла побеляла.
Не съм жена за твоите надежди,
Копнежите ти няма да заситя.
Ще пламнат гладно моите копнежи
И в кървави стени ще те зазидат.
И ако мечтаеш си излишно
С нозе да галим ласкава поляна,
То знай-ще я обърна на стърнище
И нищо хубаво не ще остане.
Ще ме запиташ: „Зла ти е душата
Или нарочно правиш се на лоша?
От мене ще получиш във отплата
Любов,не трийсет прокълнати гроша.”
Но аз ще ти отвърна:”Твърде късно!
Сърцето ми отдавна е студено.
А любовта до ужас ми е втръснала.
Поляни и звезди не са за мене,
За мен е сладка само самотата.
И тя за мен е залък и постеля.
А ти върви, върви нататък…
Дано мечтаната да я намериш!”