автор: Avis_Rara_83

И ето ме. Сама срещу желанието,
което в мен като вулкан напира.
Безсилна, да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...

Далече ли съм или твърде близо?
През хиляди прегради те усещам,
по цялото ми тяло се разливаш
и париш като слънцето горещо.

Понятието време, разстояние,
оплита се в ума ми омагьосан
потапям се във твоето ухание
и всяка част от себе си жигосвам...

Събличам свойте принципи железни
и тръгвам босонога към безумието.
Пред твоя дом стоя. И ако влезна
грехът ще оправдая с пълнолунието...

Но спирам насред път! И леден дъжд
смразява мойте чувства забранени.
Как мога да обичам този мъж,
щом зная, че ще има наранени?

И огъня в сърцето бавно гасне
под сълзите на тази нощ дъждовна...
Дали следите бързо ще зараснат
след тази обич огнено-греховна?

...Какво от туй, че в този миг аз зная-
във мислите си, че си тук, до мен?
Щом днес, преди началото е края,
а утре ще е просто празен ден...

И ето ме...Прашинка сред тълпата.
Сама на себе си. Или пък ничия.
Вървя напред. Напред към Самотата.
Останалото – тихи многоточия...