автор: divkozel

Делникът сви знамената си и се предаде.
Мирише на нощ. А нощите са всеядни.
Такава една се опитва да ни нагълта.
Кажи си последната дума, без да увърташ!

Аз съм съгласен. Прави с мен каквото поискаш,
стига да е нещо прекрасно и истинско.
Рисувай по мен, тананикай ми на ушето,
говори ми за свои любими храни и поети...

Аз съм единственият, който ще те изслуша,
ще вдигне наздравица с теб и ще те гушне.
Казваш, не си срещала друга личност такава.
Отговори си колко мъже познаваш.

Хищна е тази нощица, а ние сме жертви -
голи, разчорлени, с щръкнали нерви
убиваме времето, а всъщност то ни убива.
Споменах ли ти вече, че си красива?

След няколко часа нощта ще е в минало време.
Чудя се де се крият нощите денем.
Може би някоя лоша жена ги гони
да им надене риза, възел и панталони...