автор: Niveana

Понякога оставам без душа.
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.

И от шума на моите криле
в душата ти ще никнат лотоси.
Ти в твоя труден свят не ме прие.
Не бях частица от живота ти.

Сега какво? На прага ти стоя
и ти напомням някогашна лудост,
Когато се наситих да греша
дойдох при тебе за да те изгубя.