автор: Wendy

Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.

Ще дойде тя. Внезапно и без думи.
На сивата ни порта ще потропа.
Ще седне, изтерзана, помежду ни -
да ни разкаже колко е самотна.

И как без нас животът й е минал
в безмислена борба да оцелее...
Ще ни попита как безброй години
напук сме вегетирали без нея.

А сенките ни отчуждени в мрака
с ефирни пръсти леко ще докосне.
И ще ни върне в стария спектакъл.

Добри си ни дошла, Любов! На гости...