автор: malvina

Цялото ми тяло те настръхва!
Защо?
Нали си мъж?
Въздържай се!
Веднъж поне се преглътни.
Ей така, по женски.
Целувай,
после жежко на умората изневери.
Стори си че си дългокрак,
префинен
и с гърди горещи.
Усърдно се докосвай,
все едно ме няма.
Притичвай по снагата си
омаяно.
Безсрамно е,
но пък как страстта ухае...
Люби и сянката си в мрака
виж как контурите и
на стената те очакват.
Свикни да си самодостатъчен,
дори плътта ми да я няма.