автор: mi_me_to

"Марина, нашите празници са нашият срам...
Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.
Най-страшното не е, че ще остана сам.
Най-страшното е това,че те обичам малко."
Бойко Ламбовски


Сутрин прозорците са шумни.
Не поетични.
Спала съм с мастилената си нощница.
Имам леко изкривяване.
Бях там , където се сънува по-дълго,
отколкото можеш да спиш.
Това не е светът на сините делфини.
Не е восъчният свят на пръстите,
с който можеш да си нарисуваш много езерца,
с по една рибка - ама златна...
Понеже не сънуваме от вчера, нека, нека бъде хубаво...
Така започва всичко.
Твоят поглед на влюбен се разсейва.
Аз планирам да пия със сините делфини.
Да изтрезнея.
Когато си поискам.
Когато пресъхнат езерата ми,
и езика ми набъбне с плача на самотните рибки.
Защото скъпи, истината не е някъде там.
Обещавам да бъда наблизо.
Не обещавам само, да не си бъда достатъчна.