автор: hristam

Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.

Разцъфна деня като цвете в дланта на красиво момиче,
по пладне задряма под тежката сянка на орех.
Привечер тревите зашепнаха своето дълго омайно наричане
за лунни пътеки и дълги омайни любови.

Нощта затанцува над тях в потъмнелите вятърни сенки
със стъпки кокетни, във котешки ритъм премерени.
И някъде там, сред тревите, изгуби се влюбено времето.
И не поиска отново да бъде намерено.