Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 5
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: yd
:: pavlinag
:: rajsun
:: mariq-desislava
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТони-Бонбони
раздел: Романи
автор: CheGuevara

15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще се върне, ще отиде както е дошел;
И няма да вземе нищо от труда си
За да занесе с ръката си. 16 И това е още тежко зло, -
Както е дошел, така да иде,

И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? 17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
И в много печал, и болест, и мъки. 18 Ето що видях аз добро:
Прилично е да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд
В който се труди под слънцето,
Според числото на дните на живота си
Колкото му е дал Бог; 19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот,
Дал му е и власт да яде от тях,
И да взима дела си, и да се весели в труда си:
То е дар Божий. 20 Понеже няма да помни много дните на живота си;
Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.

Еклесиаст, глава 5



17 часа


Т О Н И - Б О Н Б О Н И

Това прозвище й остана от детството. Беше пухкаво, весело дете, готово да направи всичко за шепа бонбони. Годините минаваха, Тони-Бонбони растеше, а заедно с нея растеше и страстта й към сладката отрова. Нямаше проблем с науките. Само с килограмите. Свежата й розова плът преливаше във всички посоки около нея и тя приличаше на бухнал ароматен козунак, а огромните й черни очи блестяха като лъскави стафиди, залепени от ръката на Твореца върху кръглото й нежно лице.
Дали от летицина в шоколада или просто Бог така я беше озарил, но Тони-Бонбони имаше лек характер и весел нрав. Всички искаха да бъдат приятели с нея. Винаги имаше хора около нея.Самотата, скуката и тъгата бяха непознати за Тони.
Завърши публична администрация с отличие и скоро седна зад бюрото в една от дирекциите на общината в града. Какво повече може да иска едно младо момиче?!...
Докато един ден пред нея застана мечтата на живота й и Тони-Бонбони се влюби на мига. Но той дори не й се усмихна. Взе нужния му документ и излезе без даже да й каже довиждане...
За първи път тя се погледна в огледалото на стената с други очи и за първи път посърна. Мечтата й имаше спорна фигура и перфектно оформените му бицепси опъваха красиво безукорното сако.
„Край!...Никога повече сладко!..“
Проучи в Интернет всички диети по света. Опитва е Тази на Дюкан, и разделното хранене, и средиземноморската диета, и японското чудо, от което Стефан Данаилов беше свалил цели 22 килограма. Разумът й разбираше всичко, но тялото се съпротивляваше. Искаше си своята доза щастие.
Често го срещаше по коридорите на общината и това още повече засилваше безизходицата, която разкъсваше добрата й светла душа.
Една събота реши да се разходи до близкото манастирче. Там живееше само една монахиня – Аполинария. Реши да се изповяда пред добрата жена и после дълго слуша равния й приглушен глас.
„Храни душата си, дъще, а тялото, тялото само ще намери пътя към съвършенството...“
„Бог е милостив и той ще ти посочи пътя...“
В края на всяка седмица пеш изминаваше пътя от града до манастирчето. Оставаше там, помагаше на Аполинария в градината, понякога пасеше кравата и вечер дълго слушаше беседите на новата си приятелка.
Минаха няколко месеци и Тони-Бонбони забеляза, че фигурата й се променя. Дрехите й станаха широки. Не се задъхваше по стълбите. Хубостта на лицето й грееше по нов начин.
Тази година реши да пости пълни 40 дена. Аполинария я напътстваше и Тони усещаше,че нещо светло и чисто издига душата й нагоре, чак към звездите....
„Не се притеснявайте за мен!“- успокояваше тя озадачените си приятели. „Просто чистя душата си, за да направя място за любовта...“казваше с предишната си ведра усмивка Тони-Бонбони.
Днес майка й беше донесла уханни, добре изпечени козунаци за Великден и цялата къща ухаеше на лимон, стафиди и сладка препечена коричка. Този невероятен аромат пълзеше на талази около Тони, промъкваше се предателски в разширените й ноздри и сладките фантазии замъгляваха съзнанието й.
Бяха на една ръка разстояние. Само да се протегне и пръстите ще докоснат апетитно препечената им повърхност.
Ах, каква болка усети в гърдите си!
Едва отмести поглед от изкушението и потърси помощ от небето.
Не повярва на очите си. Там, до благия лик на Богородица й се усмихваше нейния мъж-мечта.
Това й даде сили.
Грабна една ябълка от фруктиерата на масата и подвикна към майка си: „Отивам до манастира, мамо!...Ще се черкуваме двете с Аполинария и там ще остана да спя. Ще й помогна за празника ...“
И скоро крачеше развеселена към края на града.
Душата й беше спокойна и пречистена, сторила място на любовта в сърцето на Тони-Бонбони.

Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)


Публикувано от alfa_c на 26.06.2011 @ 11:08:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
853 четения | оценка 5

показвания 27299
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Тони-Бонбони" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тони-Бонбони
от secret_rose на 14.03.2012 @ 14:45:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много ме заинтригува, има ли го целия текст в Хулите?
Иска мис е да прочета романа...


Re: Тони-Бонбони
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 15.03.2012 @ 07:53:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Да,има ги всичките, но както ти писах,в Хулите е първата редакция...После имаше редактиране, свързване на героините една с друга и т.н.Радвам се,че ти харесва!!!

]