автор: CheGuevara

15 Както е излязъл из утробата на майка си,
Гол ще се върне, ще отиде както е дошел;
И няма да вземе нищо от труда си
За да занесе с ръката си. 16 И това е още тежко зло, -
Както е дошел, така да иде,

И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? 17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
И в много печал, и болест, и мъки. 18 Ето що видях аз добро:
Прилично е да яде някой и да пие,
И да се наслаждава от благото на всичкия си труд
В който се труди под слънцето,
Според числото на дните на живота си
Колкото му е дал Бог; 19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот,
Дал му е и власт да яде от тях,
И да взима дела си, и да се весели в труда си:
То е дар Божий. 20 Понеже няма да помни много дните на живота си;
Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.

Еклесиаст, глава 5



17 часа


Т О Н И - Б О Н Б О Н И

Това прозвище й остана от детството. Беше пухкаво, весело дете, готово да направи всичко за шепа бонбони. Годините минаваха, Тони-Бонбони растеше, а заедно с нея растеше и страстта й към сладката отрова. Нямаше проблем с науките. Само с килограмите. Свежата й розова плът преливаше във всички посоки около нея и тя приличаше на бухнал ароматен козунак, а огромните й черни очи блестяха като лъскави стафиди, залепени от ръката на Твореца върху кръглото й нежно лице.
Дали от летицина в шоколада или просто Бог така я беше озарил, но Тони-Бонбони имаше лек характер и весел нрав. Всички искаха да бъдат приятели с нея. Винаги имаше хора около нея.Самотата, скуката и тъгата бяха непознати за Тони.
Завърши публична администрация с отличие и скоро седна зад бюрото в една от дирекциите на общината в града. Какво повече може да иска едно младо момиче?!...
Докато един ден пред нея застана мечтата на живота й и Тони-Бонбони се влюби на мига. Но той дори не й се усмихна. Взе нужния му документ и излезе без даже да й каже довиждане...
За първи път тя се погледна в огледалото на стената с други очи и за първи път посърна. Мечтата й имаше спорна фигура и перфектно оформените му бицепси опъваха красиво безукорното сако.
„Край!...Никога повече сладко!..“
Проучи в Интернет всички диети по света. Опитва е Тази на Дюкан, и разделното хранене, и средиземноморската диета, и японското чудо, от което Стефан Данаилов беше свалил цели 22 килограма. Разумът й разбираше всичко, но тялото се съпротивляваше. Искаше си своята доза щастие.
Често го срещаше по коридорите на общината и това още повече засилваше безизходицата, която разкъсваше добрата й светла душа.
Една събота реши да се разходи до близкото манастирче. Там живееше само една монахиня – Аполинария. Реши да се изповяда пред добрата жена и после дълго слуша равния й приглушен глас.
„Храни душата си, дъще, а тялото, тялото само ще намери пътя към съвършенството...“
„Бог е милостив и той ще ти посочи пътя...“
В края на всяка седмица пеш изминаваше пътя от града до манастирчето. Оставаше там, помагаше на Аполинария в градината, понякога пасеше кравата и вечер дълго слушаше беседите на новата си приятелка.
Минаха няколко месеци и Тони-Бонбони забеляза, че фигурата й се променя. Дрехите й станаха широки. Не се задъхваше по стълбите. Хубостта на лицето й грееше по нов начин.
Тази година реши да пости пълни 40 дена. Аполинария я напътстваше и Тони усещаше,че нещо светло и чисто издига душата й нагоре, чак към звездите....
„Не се притеснявайте за мен!“- успокояваше тя озадачените си приятели. „Просто чистя душата си, за да направя място за любовта...“казваше с предишната си ведра усмивка Тони-Бонбони.
Днес майка й беше донесла уханни, добре изпечени козунаци за Великден и цялата къща ухаеше на лимон, стафиди и сладка препечена коричка. Този невероятен аромат пълзеше на талази около Тони, промъкваше се предателски в разширените й ноздри и сладките фантазии замъгляваха съзнанието й.
Бяха на една ръка разстояние. Само да се протегне и пръстите ще докоснат апетитно препечената им повърхност.
Ах, каква болка усети в гърдите си!
Едва отмести поглед от изкушението и потърси помощ от небето.
Не повярва на очите си. Там, до благия лик на Богородица й се усмихваше нейния мъж-мечта.
Това й даде сили.
Грабна една ябълка от фруктиерата на масата и подвикна към майка си: „Отивам до манастира, мамо!...Ще се черкуваме двете с Аполинария и там ще остана да спя. Ще й помогна за празника ...“
И скоро крачеше развеселена към края на града.
Душата й беше спокойна и пречистена, сторила място на любовта в сърцето на Тони-Бонбони.

Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)