автор: luna

Така ще си тръгне
и тази любов –
ще я преболедувам
като предишната.
Искам сняг да вали,
още не съм готова
за разцъфтелите вишни.
Как обърках сезоните,
разсъблякох душата си,
на целия свят я показах,
пуснах я гола
сред говорещи кактуси,
злите езици я смазаха.
И надянала
нови доспехи от кръпки,
перата й опитвам да събера…
Пия утеха
от нейните стъпки,
а по пътя ми –
                        Адамови ребра.