автор: Avis_Rara_83

Как искам да захвърля във морето
приятелят ти – онзи стар компас,
със който още следваш ми сърцето
и търсиш там Надеждата за нас.

Как искам да изтрия всички думи
обричащи душата ми във плен,
да изгоря и старите албуми,
в които се усмихваш ти до мен.

Вратата подир мене да затворя
и да избягам някъде далече,
да не крещиш след мене "Ще се боря!”
щом чуеш, че не ще ме видиш вече.

Оковите ти робски да пречупя,
да се стопят под моите сълзи
и свободата аз да си откупя,
Дъждът със Слънце да се замени.

Как искам всички сринати кумири
постъпките ти да разубедят,
да хвърлиш всички стари сувенири,
събрали прах в онзи безсмислен кът.

За миналото пропаст да направя,
та там да си останеш - зад гърба ми!
Как искам да забравиш...да забравя,
че имало е нещо помежду ни!

Как искам да ми върнеш свободата!
Да разцъфтя след дълга самота...
Увяхвам днес, досущ като цветята,
а искам...да живея в светлина!