автор: Avis_Rara_83

Танцувай с мене щом градът заспи
и вятърът копнежите догони,
когато ароматните липи
приканват ни за танц със свойте клони.

Танцувай с мен, когато тъмнината
със съвестта ни пагубно се слива
и с Утрото не е дошла вината,
която после всеки ще прикрива...

За теб ще бъда само непозната
и щом угаснат тихо светлините,
след танца ни безумен под Луната
ти няма да ми видиш пак очите.

Сега е Нощ. И тихият копнеж
загадъчен, заслужен...забранен
ще се превърне от водовъртеж,
в мъчение, на следващият ден.

И в Ада ще горим, познали Рая
на жадните си блянове подвластни
със тебе ще танцуваме до края,
замаяни под звуци сладострастни...

А в утрото виновно ще мълчим
ще скрият цветовете си липите,
и бавно ние с теб ще заличим
на тази безрасъдна нощ следите!