Зиморничав котак приспа
с мъркотене стърчащите ми косъми
иди или ела когато прося
да бягам или търся те пустосвайки
душата си объркано-страхлива
листата, изпогнили под нозете ми
фенерената лампа, ръчно светваща
играещият ореол зад мускула
извитият ти нос с едно завъртане
преварил орбитата ми разпукана
счупи във кръста болката пробождаща
играй самотен с мисъл за лъха ми
спомни си кожните ми аромати
фарфоровите трепети крилати
и бъдещите нестинарки хващай
за буйните им черни гриви с пръсти
умело ромолящи под гърба им
хлопни очите ми с червено вино
устата ми тъпчи със медни хапки
ушите запуши с словесни лапки
пътеките са сиви и разкаляни
краката изнемогват от пързаляне
пчелите сбират се накуп за зимата
сбери жарта им с валяне в пелина
но с мен предприеми търкаляне
в пространството на сънното преваляне.